Щастието в брака не се гради на това, което просто се случва, то е много повече.

Продължавайте да се държите за ръце. Повтаряйте си всеки ден един на друг: „Обичам те!“

Не спирайте да ухажвате жена си, след като медния месец е свършил.

Правете един на друг неща, които биха радвали другия, но това не бива да бъде по задължение.

Изказвайте признателност и благодарност един към друг.

Бъдете търпеливи и се постарайте да разберете партньора си.

Прощавайте и забравяйте всичко лошо, което вие е причинил другият.

Не е важно да се ожениш за нужния човек, а ти трябва да бъдеш такъв за другия.

За да се докаже този факт, учените са създали специален лабиринт, наподобяваща прашка. Двете стени се събирали, а в ъгъла била поставен храна, която трябвало да привлича костенурките. За да достигнат храната животните трябвало да минат по стената.

За експеримента били взети четири костенурки. На всяка от тях се давали 12  възможности, за да се досетят как да достигнат храната. В началото на експеримента нито едно животно не се справило със задачата.

За да им помогнат, учените решили да покажат на костенурките как да намерят храната.

Специалистите забелязали, че след няколко нагледни примера, костенурките са научили да преодоляват препятствията и запомнили как трябва да действат.

Този факт ясно показва, че костенурките са в състояние да се научат на определени действия.

След това усложнили задачата, като променили структурата, правейки я симетрична.. Животните отново не се справили със задачата.

Учените забелязали, че костенурките преодоляват трудностите с механични способи, но ако им се покаже как се действат, те се обучават лесно.

Когато Грибоедов написал „От ума си тегли“, го посетил баснописецът Иван Крилов.

– Ще ви покажа един свой ръкопис, – казал Грибоедов.

– Добре по-късно ще го прегледам.

– Не, не аз ще ви прочета своята комедия. Ако още първата сцена не ви хареса, аз ще прекъсна да чета. Не се притеснявайте.

– Тогава почвайте, – подканил го баснописецът.

Минали час-два, а Крилов седял на дивана, свел глава на гърдите си.

Когато Грибоедов свършил ръкописа си и въпросително погледнал Крилов, го поразила го промяната, която била изписана на лицето му. Очите му блестели, а беззъбата уста се усмихвала. Той държал копринена кърпичка, с която се готвел да избърше насълзените си очи.

– Не – заклатил тежката си глава баснописецът. Това цензурите няма да пуснат. Те за моите басни се пазарят, а това е много по-негативно и силно. В наше време за подобна пиеса биха ви изпратили на заточение в Сибир.

Мая реши да не се отказва от обувките на високи токове даже, когато отиде на Малдивските острови.

Ежедневен грим и разнообразна козметика, коктейлна рокля, копита и украшения, това е видът в който тя е израснала, даже спи в него.

– Но това е напълно неуместно на плажа, – опитаха се да я вразумят близките ѝ.

– Стига сте ми кудкудякали, всичко това са глупости. Мислете по-нашироко. Та там има не само пясък, а и ресторанти.

Въпреки всичко Мая пълзеше със своите копитца по плажа на Малдивските острови.

Слънце, горещина, край нея скачат малки момчета, но тя не се отказва от вида си, дори се снима нарочно, за да се покаже на завистниците си.

Разбира се, че тя трябваше да се облече според случая и природните условия, така или иначе до стаята си в хотела тя едва се дотътряше.

Навярно много семейства и хора я сочеха с пръст и ѝ се смееха. Е, не явно, а в шепата си. Хората в тузарските райони са свикнали с такива кукли, дори такива не им изглеждат подозрително, но се извиват настрана и се смеят в шепите си до насита.

Жалко е, че това е заболяване, което не се лекува. Нима такова нещо може да се нарече нормално?

Това е не само срам, но е заплаха за индивида.

Един човек се хвалил, че в живота си е успял да постигне толкова много:

четири висши образования, без да се четат множеството курсове, които е преминал;

има три престижни работи на една, от които той сам е шеф;

знае съвършено пет езика и седем сносно;

във всичко, което правел успявал.

– А в църквата поне в неделя ходиш ли? – попитал го вярващ познат.

– За какво ми е нужно това?

Приятелят му изслушал внимателно отговора и казал:

– Толкова бързо, нима всичко си научил?

Хвалещият се мъж се замислил и изведнъж прозрял, че той още не е успял и не е достигнал нужното в този живот.