Бе пусната обява: Търся монтажници за система от канализации.

Скоро телефона иззвъня.

– Да.

– Здравейте, обаждам се във връзка с обявата.

– Слушам ви.

– Нужна ми е работа, след два месеца постъпвам в армията.

– Без опит щях да ви взема, но за два месеца …. За толкова вие на нищо няма да се научите.

– Чуйте ме, трябва да спечеля малко пари за майка ми, преди да замина.

– Вие не умеете да монтирате тръби?

– Мога да копая и да нося тежки неща. При вас има ли такава работа. Може и по-евтина да бъде работата.

„Колко е настойчив, – помисли си Попов. – Как да го отпратя без да бъда груб?“

И тогава той си спомни как за първи път започна работа. Нямаше никакъв опит. Отиваше по два три пъти в една кантора и получаваше по-малко от другите.

– Добре, – каза Попов, – ела утре на обекта. Вземи си работни дрехи и гумени ботуши.

Васко много се зарадва.

На другия ден той много се стараеше на строежа. Попов помоли охраната:

– Моля те, Добри, наглеждай този новия, когато аз не съм на обекта.

На обяд Добри се обади на Попов:

– Нали искахте да наблюдавам новия?

– Как е той?

– Всички седят, а той копае.

– Сам?! Обади ми се и при следващото обхождане, моля те.

За два месеца Васко се научи да работи на багер, като повдигаше различни видове оборудвания. Започна да разбира по малко и от чертежите. Това беше вторият човек в бригадата, който не се кръстеше при вида на чертежа на профила на кладенеца.

Васко никога не си позволяваше да пие на работа с другите мъже. Първи идваше на работа и последен си отиваше. Стараеше се и то много.

След двата месеца получи толкова пари колкото останалите за същото време.  При него нямаше нито една глоба, нито едно мъмрене или наказание.

Старайте се , стремете се и напредвайте, даже и да ви отказват, претърпете и предложете да поработите „безплатно“.

Елена се озърна плахо и влезе бързо в местната клиника.

– За преглед ли? – попитаха я на рецепцията.

Елена само кимна с глава, тъй като не знаеше какво да каже. Тя беше много уплашена.

– В коридора, третата врата в ляво, – упъти я жената зад прозорчето.

Елена тръгна бавно и внимателно оглеждаше всичко наоколо. Когато стигна посочената врата видя, че няма никой наоколо и плахо почука на вратата.

– Влез, – чу се глас от вътре.

Елена бутна вратата и влезе.

– Здравейте! – каза мъж на средна възраст с бяла престилка.

В отговор Елена смотолеви нещо подобно на поздрав. Лекарят усети, че жената срещу него е притеснена.

– С какво мога да ви помогна? – попита той.

Елена посочи малък белег и каза:

– Там е зашит чип.

Лекарят не ѝ повярва и си помисли:

„Горката жена, сигурно е превъртяла. Навярно е преживяла нещо тежко, което е спомогнало да я разстрои“.

– Наистина има чип, – настоя Елена на своето.

Лекарят, за да я успокои и каза:

– Сега ще отидете да си направите рентгенова снимка и след това двамата заедно ще погледнем, дали има нещо там.

Елена разбра, че не ѝ повярва, но се подчини и отиде до стаята до която я прати лекарят.

– Идете в стая номер 9, с тази бележка, – каза лекарят.

И той и подаде къс хартия, на който бе упоменато, че е необходимо да се направи рентгенова снимка на посоченото място.

Когато, Елена му донесе резултата, лекарят ахна:

– Вътре наистина има нещо, – каза замислено той.

Без да отлага той бързо отстрани нещото и остана изумен. В ръцете си държеше радиофар използващ технологията RFID-Chip.

Обикновено такива устройства използват собствениците на котки и кучета, които се страхуват да не изгубят любимците си. За първи път той виждаше такова нещо поставено на човек.

– От къде имате това? – попита лекарят.

– Аз изкарвам прехраната си като проститутка – наведе глава Елена. – Да работя това ме накара моя приятел. За да знае къде се намирам през цялото време, ми приши този чип …

– Защо не се обърнахте към полицията? – попита лекарят.

– Страхувах се, – каза съвсем тихо Елена, – той контролираше всяка моя стъпка.

– Как успяхте да дойдете тук? Той знае ли къде сте сега?

– Разболях се и той ми разреши да дойда до клиниката …

Лекарят веднага се обади в полицията.

Елена беше спасена, а нейният сутеньор попадна зад решетките.

Лекарите играят важна роля в борбата срещу трафика на хора, защото те са в състояние да спасят жертвите на тази срамна търговия.

В края на краищата, 87,8% от жертвите рано или късно се обръщат към лекарите за помощ.

Николай и Зина с радост очакваха раждането на детето си. Те дълго си говореха, как ще го водят на разходка, ще му четат приказки, ще си играя заедно с него, ще го обучават и му показват различни неща.

Дългоочаквания ден настъпи. Раждането протече много тежко и лекарите се принудиха да направят секцио.

За щастие момиченцето, което кръстиха Райна, беше добре, но Зина изпадна в кома. След раждането тя изгуби съзнание и не даваше никакви признаци на живот през следващите няколко часа.

Николай и роднините се молиха и вярваха, че Зина ще дойде на себе си и ще прегърне малката си дъщеричка.

Но чудото се бавеше.

Лекарите се бяха отчаяли и вдигнаха ръце от младата родилка.

Една от медицинските сестри каза:

– Знам от опит, че за новороденото докосването от майката има огромно значение. А защо да не направим обратното?

– Сигурна ли си, че ще има някакъв ефект? – попитаха я останалите, които бдяха над родилката.

– Не знам, – каза медицинската сестра, – поне да опитаме. Може да подейства.

Сложиха бебето в ръцете на майката. Райна започна да плаче, да крещи и …. стана чудо.
Зина отвори очи и се върна към живот.

След няколко дни тя се прибра у дома и разказваше на близки, познати и приятели:

– Лекарят ми каза, че викът на дъщеря ми ме е накарал да се върна в съзнание.

Всички се радваха край нея и прегръщаха малкото момиченце, което бе помогнало на майка си да оживее.

Наоколо беше тъмно. Дора се събуди, но не можа да определи, колко точно е часът. Усети, че съпругът ѝ, който спеше до нея, странно хрипти, сякаш се даваше и не му стигаше въздух.

Бързо светна лампата и се разтрепера. Наистина Дони се давеше, а от устата му течеше кръв. На възглавницата му се бе образувало малко червено петно.

Протегна ръка към телефона и набра Бърза помощ:

– Ало мъжът ми се дави …..от устата му тече кръв….Иван ….Вазов ….. 18.

– Тръгваме веднага, – отзоваха се веднага отсреща.

Дора имаше чувство, че мъжът ѝ си отиваше. Едва успя да го обърне на една страна, както бе чувала, че се прави в такива случаи. Очите му бяха отворени, но върху тях имаше бяла пелена.

Тя хвана ръката му и хлипайки започна:

– Господи, притеснена и уплашена съм…… Не знам какво да правя, докато дойде линейката, – силен плач разтърси тялото ѝ. – Господи, ако той сега умре и не отиде при Теб ….. все още не е готов, ….. има нещо, което не е простил ….. изповядал ……, върни го, дай му живот, за да се поправи.

Тя плачеше и тъжно го гледаше.

Изведнъж пелената от очите му падна. Дони гледаше право във нея.

– Какво се е случило? – попита той. – Защо плачеш?

Тя го прегърна силно и се разрида. Между хлипанията ѝ се долавяше:

– Благодаря ти, Господи…… Ти си чудесен…. Няма друг… като Теб.

Скоро пристигна и лекарят. Той прегледа Дони. Премери кръвното му и с апарата от линейката му направи кардиограма.

– На косъм е бил, – каза докторът, като погледна разплаканата жена. – Цяло чудо е, че още е жив след това, което е преживял.

После той дълго обяснява на Дора с медицински термини, какво е станало със съпруга ѝ.

Тя нищо не разбра от разясненията му, но едно знаеше, че мъжът ѝ умираше, но не беше готов още да си отиде и Бог го бе върнал обратно. Дал му бе втори шанс, за да се поправи.

 

Бяха се карали. Децата веднага усещаха това по поведението на родителите си. Лъхаше прекалена любезност по време на вечерята между тях.

– Свали си лактите от масата, Лили, покажи малко уважение към храната, която майка ти е приготвила.

– Деца, по-тихо и не говорете едновременно и двамата, баща ви е имал дълъг и изморителен ден.

Лили не знаеше за какво са си говорили родителите ѝ, но това малко я интересуваше. Понякога тя бе усещала студенина между тях, но това минаваше бързо между тях, поне за сега.

Кирчо беше малък, но се досещаше бързо за тези неща.

– Пак ли се скарахте с татко? – попита Лили.

– Не сме се карали, мила, – гласът на майка ѝ звучеше напрегнато.

Кирчо не се стърпя и попита:

– Ще се развеждате ли с татко?

– Не, по-добре си яж яденето, – каза майка му и наведе очи надолу.

– Аз при кого ще остана, – Кирчо притеснено започна да поглежда ту единия, ти другия.

– Я не говори глупости, – скастри го сестра му. – Нима е възможно да се разведат като имат такъв чудесен син като теб, Киро.

Лили го каза саркастично, но брат ѝ не схвана иронията.

– А, добре тогава, – успокои се Кирчо и щастливо взе да лапа храната пред себе си.

След като всички се нахраниха, Лили помогна на майка си, като изми съдовете.

– Благодаря ти, Лили, – каза майка ѝ. – Много добре постъпи…..

– О, мамо, нали знаеш какви са мъжете, – въздъхна Лили.

Тя погледна майка си и забеляза в очите ѝ сълзи.

Малко след това баща ѝ я похвали:

– Лили, ти си страхотна дъщеря.

Лили не прие с радост комплимента, защото само преди седмица го бе чула да казва за нея: „Тя е таралеж в гащите“.

Но този път Лили имаше сериозни съмнения, че ще се разведат. Тя самата не искаше това да се случва. На приятелката ѝ родителите ѝ се разведоха, а сега не може да я утеши….