Архив на категория: разказ

Изцеление на душата

Симеон тежко въздъхна и прибави:

– Обикновено възприемаме съкрушено сърце, скръб, гняв и отчаяние като отрицателни емоции, но нали те са Божия идея и замисъл?свят

– В свят, който прекалено издига логиката и рационалността, ние се опитваме да потиснем емоциите си с воля или с мисли. Съзнателно или подсъзнателно си мислим неща като: „Не бива да се ядосвам за това, така че няма да се ядосвам“ или „Тъгата така или иначе не помага, така че просто няма да бъда тъжен“, – отбеляза Огнян.

– Ако искаме да живеем в пълноценно, трябва да позволим на Бог да ни поведе по пътя на емоционалното изцеление, – каза Трифон.

– Как да го направим? – попита Симеон.

– Често това започва, като плачем, – започна да обяснява Трифон. – Сълзите са даден от Бога клапан предназначен да ни помогне да преживеем и освободим емоциите си по здравословен начин.

– Моите родители ми се караха, когато плача, – сподели Симеон. – Те ми казваха, че трябва да съм по-силен. Истинските мъже не плачели.

– Днес Бог ви призовава смело да се изправите пред емоциите си, – заяви Трифон.- И бъдете сигурни, че Той ще ви води към изцеление. Не се страхувайте да оставите сълзите си да се стичат и емоциите си да излязат навън, просто Му позволете да възстанови душите ви.

Огнян наведе глава и поведе малката група в молитва:

– Господи, позволяваме на емоциите ни да излязат на повърхността под Твоето ръководство. Представяме при Теб всяка скръб, разочарование и болка, знаейки, че Ти си Утешителят, Изкупителят и Възстановителят на душите ни.

По-добрата

Семейство Перфектови болезнено се измъчваха :

– Отначало обичахме нашата църква, но след това се натъкнахме на някои проблеми, – сподели главата на семейството Виньо.

– Оказа се, че там има хора, които правят лоши неща и съгрешиха понякога, – продължи съпругата му Осъдея.

– Сред тях се чувствахме грешни, – поклати глава недоволно Виньо. – За това решихме да намерим друга група хора, с които да се покланяме на Бога.

– Освен това музиката бе недостатъчна, – отбеляза Осъдея, – а текстовете на песните не бяха добре задълбочени в Словото.

– Хората си признаваха, че се борят с лъжата и търсеха помощ да се отърват от похотта си, – допълни Макси, малкият им син.

– Неприятно е дори да се гледа, – възмути се Осъдея, – когато възникнат конфликти между людете. Сред тях се чувствахме някак странни.

– И на мен не ми се сториха много свети, – подчерта Виньо.

Дъщерите Знайка и Подслушка не бяха съгласни с решението на родителите си.

– Тук имаме приятели. Къде ще вървим?

Макси се намръщи и веднага докладва:

– Не чухте ли, че ръководителят на хвалението Пейчо е направил сериозен грях. Той нарушаваше ритъма на почти всяка от песните и всички почнаха да грачат.

– Надявам се някой ден да намерим църква по нашите стандарти, – заяви Виньо. – В противен случай можем да започнем да се покланяме у дома по свой си начин.

– Това не е лоша идея, – спонтанно възкликна Осъдея.

Да, те намериха нова по-добра църква, но там се задържаха само две седмици, тъй като и там срещнаха грешници.

Вината

Филип жестикулираше мощно:

– Зад несигурността на човек се крие гузна съвест.

– То си е така, – съгласи се Павел. – Колкото повече лъжем и предаваме, толкова повече се страхуваме, че ще бъдем предадени. Вследствие, на което хукваме, въпреки че никой не ни преследва.

– Това надхвърля угризенията на съвестта за минали грешки, – наклони на една страна глава Филип.

– Погледни, дори в съвременната ни култура се наблюдава странно упорство на вината, – каза Павел. – Борим се с усещането, че нещо с нас не е наред. Не сме това, което трябва да бъдем.

– Така само се подтиска знанието, че сме грешници, – леко се усмихна Филип.

– А който има чиста съвест е смел, защото греховете му са покрити от Божията благодати и миналото не го преследва, – добави Павел.

– Забелязал съм, – сподели Филип, – че когато не изповядам неща, които зная, че са грешни, започвам да се претоварвам с работа и приемам прекалено много ангажименти. Сякаш искам да се отскубна от собствените си грехове, но истината е, че не мога.

– Просто позволи си да починеш в жертвата на Божия Син, – посъветва го Павел. – И тогава ще намериш покой.

Уважавам те

Това бе доста опасна ситуация. Миладин се опитваше да помогне на една семейна двойка.

Жена му Неда се притесняваше за него. През цялото време задържаше дъха си, чудейки се:

– Как ли ще завърши всичко това?!

Тази двойка бе нестабилна. Двамата бяха разстроени, защото не получаваха това, което искаха и очакваха.

Миладин запази самообладание и говори с тях любезно и ясно.

Неда го наблюдаваше с възхищение. Сърцето ѝ се изпълни с уважение и за това му каза:

– Заслужаваш голяма похвала за това, което направи. Ти направо ме порази.

Лицето на Младен сияеше, сякаш бе спечелил от лотарията.

Но всичко, което беше получил, беше уважението на жена си.

А той имаше нужда да го чуе.

Освободена

Беше хладен, но свеж ноември. Дарина стоеше в общежитието. Бе тиха,тъжна и развълнувана.

Готова, но не съвсем. Тя бе на ръба на сълзите, възможностите и страха.

Дарина бе решила това седмица по-рано, но не бе си го признала.

Момчето, с което се срещаше от две години, не бе много добро.

Връзката им в началото бе сладка, но вече се бе вкиснала.

Дарина се прибра в къщи, за да се освободи от нещата.

За да е сигурна, че се е освободила, свали всички снимките с него от стената, но не всичко можеше да игнорира в сърцето си.

Това не променяше факта. Освобождаването е стъпка на вяра и смелост, когато стъпваш в неизвестното, оставяйки това, което бе до болка познато.

Мнозина си мислеха:

– Тя е луда да остави това момче.

Но Дарина бе благодарна:

– Можах да погледна всички в очите, да се сбогувам с техните мнения и очаквания за мен.

Този истинския, за когото се ожени по-късно, дойде след освобождението.

Бог използва болката за промяна, растеж за зрялост, трудните неща за по-велики.

В един сезон дърво може да изглежда празно и безплодно, но това просто прави място за нови цветове.