В повечето култури съществува поверие, че ако черна котка ти пресече пътя, ще ти се случи нещастие.

Във Великобритания е обратното. Ако се случи аналогична ситуация, това носело успех.

Освен това, съгласно шотландските поверия, ако човек срещне черна бездомна котка на прага на дома си, го очаква небивал успех.

После иди, че вярвай на поверия! Нещастието и успехът не зависят от нещастното черно животинче. Те са съпроводени от някаква причина, но това съвсем не е черна котка.

Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

– Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

– Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

– От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

– Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.

Новозеландският спортист Мюрей Халберг в юношеските си години играл ръгби. На един от мачовете получил тежка травма и лявата му ръка останала завинаги парализирана.

Въпреки това, Халберг не се отказал от спорта. Заел се да тренира бягане. От ден на ден ставал все по-добър в тази дисциплина.

През 1960 г. на Олимпиадата в Рим в дисциплината бягане на 5000 метра спечелил златен медал.

Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
– Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
– Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
– А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
– Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.

Всеки от нас, мили момичета, поне веднъж е бил отхвърлен. Някой казват, че просто са изтинали и вече не ви обичат, а други направо ви зарязват. И защо толкова често момичетата плачат и изпадат в истерия, може би това е избавление и време за осмисляне на нещата…
Какво означава изостави ме? Ти не си боклук, за да те захвърлят. Той те е напуснал и какво от това, нима си загубиля „идеалния“?
Защо плачеш? Жива и здрава си! Не се крий в ъгъла. Не бъди нещастна! Не си мисли, че никой не те обича! Запомни, самосъжалават се само слабите!
В нашия живот срещата ни с отделни хора не е случайност. Някои идват, други си отиват, за нас остава опита. Този, които трябва да бъде до теб, ще остане. Ако си му нужна ще се върне, а щом си е тръгнал, забрави го като нежелан сън.
Изтрий сълзите си, умий се, облечи се и напред. Запомни, ти си най-прекрасната, твоя творец е Бог.
Не се притеснявай, има още много момчета на света. Отърси се от болката, огледай се и намери своя истински принц.
В живота ти  ще се случват много катастрофи, но това не е края, а началото на нещо по-хубаво….