Петър Икономов съвсем скоро се завърна от армията, но вече успя да си купи най-модните дънки.
Вечерта при него дойде приятелят му Данчо също в такива нови дънки и го покани във видео залата на някакъв много нашумял но дефицитен филм:
– Страхотен е, трябва непременно да го гледаме. Тръгваш ли с мен?
– Разбира се, – съгласи се веднага Петър.
Бащата на Петър ги изпрати до вратата и попита:
– На кино ли ще ходите?
– Татко, ти се шегуваш. Киното е вече изостанала работа, отиваме във видео салон.
– А какво е това? – попита заинтересовано бащата.
– Не знаеш ли? – на свой ред се изненада Петър. – Плащаш лев сядаш и гледаш огромен телевизор може би с 60 сантиметров екран. Включва се по видеото някакъв филм с превод и всички гледат.. Ако искаш ела с нас, няма да съжаляваш.
Бащата се усмихна и каза:
– През 52 или и трета в клуба докараха телевизор. До тогава такъв не бяхме виждали. Тогава и ние давахме по лев. Гледахме и бяхме във възторг.
– Татко, как можеш да сравняваш такава допотопна техника с нашето видео?
– Не виждам никаква принципна разлика, – каза бащата.
– Как не виждаш? Ти шегуваш ли се?
– Помнете ми думата, – каза бащата, – развитието на техниката и технологиите няма да спре. И това ваше видео около, което се тълпите, ще го има във всеки дом.
– Но как хората ще си купят такова чудо, когато то струва колкото един голям камион, заедно със багажа му.
Преди да се раздели с младежите, бащата на Петър каза:
– Между другото си спомних, че твоя дядо Недялко, ходел с няколко момчета при един заможен човек. Били 12-13 годишни. Изхвърляли тор, носели вода, секли дърва и ги подреждали. Цял ден се трудели при този човек, а накрая на деня, той ги завеждал в коридора и им показвал истинско чудо. Включвал една крушка за около пет минути. Дядо ти след това дълго време не можел да заспи, а след като заспивал сънувал, че и в неговия дом се е появило домашно слънце. Е, хайде момчета вървете и се любувайте на вашата „лампичка“…..
