Група изследователи от новозеландския Кралски научно-изследователски институт и редица други научни организации от различни страни са дошли до извода, че Нова Зеландия, Каледония и други острови в тази част на Тихия океан са от един континент – Зеаландия.

Размерът на този континент, според оценката на специалистите е близо 5 милиона квадратни километра, но 94 на сто от него е покрит с вода.

Въпреки това, експертите твърдят, че на континента, въпреки еснафските представи не е необходимо да се издигне над повърхността на океаните, за да се разглежда като такъв.

А на другите „изисквания“ континентът, според учените, напълно съответства. Той има ярко оформени граници, който го отделя от най-близките континенти Австралия и Антарктика, издига се над нивото, на което е разположено дъното на океана наоколо и съдържа всички три вида характеристики за скали на континента – магмени, седиментни и метаморфни.

Според учените, Зеаландия е част от древен суперконтинент Гондвана, включващ в себе си съвременна  Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия.

Експерти предполагат, че заключенията, получени от тях ще бъдат от голямо значение за геологията и могат да окажат въздействие върху някои икономически и политически проблеми.

Въпреки това, някои изследователи са сметнали, че въз основа на тази работа, обявяването на Зеаландия като „седми континент“, наравно с  Евразия, Африка, Австралия, Антарктида, Южна и Северна Америка е преждевременно.

Римското право е основа на същевременната съдебна практика. То е трябвало да се знае от всички юристи, адвокати, прокурори, съдии и всички, които се занимават със закона.

По това време Римската държава е била най-развитата и  напреднала държава в света. Въпреки това в Древния Рим са съществували такива закони, които днес ще изглеждат като дивашки и варварски.

Ето ви и един от тях. Проститутките били задължени да боядисват косите си в светъл и червен цвят.

Вина за това имат многобройните завоевателни походи на римските пълководци в Централна Европа.

Много скоро столицата на огромната империя буквално се наводнила от пленени жени от Германия и Галия. Много често те попадали в публични домове като робини и проститутки.

И тъй като между тях преобладавали блондинките и рижите, в скоро време била издадена официална заповед, изискващ всички римски „жрици на любовта“ да боядисват косите си в светъл или червен цвят, за да могат да ги отличават от „порядъчните брюнетки“.

Тази черна красавица са нарича Кал-Ел и тя обожава своя стопанин – Едуардо Серио.

Той е известен мексикански бизнесмен и меценат, основател на благотворителния фонд „Черният ягуар и белия тигър“, който се се грижи за големите котки.

Серио и екипът му са построили голям резерват в Мексико. Неговата задача е да увеличи популацията на лъвовете до 200 хиляди окончателно до 2030 г.

Това е прекрасна идея. Трябва да сме благодарни на Едуардо и такива като него, за титаничният им труд в тази нелека работа.

Главното е не това, което става с нас, важно е как реагираме на него и какво е отношението ни към случващото се.

Ако се настроим позитивно, животът ни ще се превърне в интересно приключение и ще престане да бъде нещо неосъществимо.

Прекратете да обвинявате другите за своите неуспехи. Степента на реализация на целите ви, зависи от степента на отговорност, която сте готови да приемете.

Когато обвинявате в своите провали някой друг, вие се отказвате от отговорност, следователно не контролирате собствения си живот.

„Неуспехът не е престъпление, провинение е да поставиш пред себе си цели под възможностите си“.

Горан мислеше, че никога няма да оживее, че това е краят. Едва намери сили да извади телефона си и с немощен глас да съобщи:

– Успях, но …. голямо дърво ме затисна ….. не мога да се движа….

Телефонът падна от ръката му….. Той лежеше безпомощно и чуваше гласовете на притеснените си приятели:

– Горане, къде си?….Какво става? Не се предавай, идваме!

Преди да загуби съзнание, чу шума на въртящите се перки на хеликоптер.

– Ясно, търсят ме! – прошепна с пресъхнали устни и отпусна глава.

Отгоре се чуваха гласове.

– Ето го, лежи ей там!

– Слава Богу, открихме го!

– Дано не идваме много късно.

Въртолетът се приземи и трима души бързо притичаха към неподвижното тяло.

– Жив е! – радостно възкликна Люси.

– А сега внимателно, – предупреди ги Пепо. – Трябва да го обездвижим.

Три чифта ръце заработиха в синхрон. Те мълчаха, но бързо и внимателно действаха. Ставаше въпрос не само за човешки живот, а за живота на техен приятел…..

Хеликоптерът бавно се издигаше. Горан бе здраво привързан към носилката и се опитваше да диша през кислородната маска.

Люси го наблюдаваше внимателно:

– Добре ли сте? –  попита тя.

Горан само кимна, но в действителност не беше добре. Летяха към голямата болница. Горан знаеше, че има опасност да умре. Той притвори очи.

– Това ли бе всичко? – попита той Бога.

– Не, не е всичко! – дочу отговора съвсем ясно.

Погледна през прозореца. Там се виждаха облаците, които плаваха в синьото небе.

Тревогата и безпокойството му започнаха да намаляват. Усети някаква сила в себе си. Сега беше абсолютно сигурен, че ще се оправи.

Бог не избра силните, а слабите, но те станаха Негови силни служители. Горан бе от тях.

Бог го подкрепяше и го преведе през всички изпитания.

Горан не винаги беше верен, но Господ бе винаги с него. Божията любов не го остави сам…..