Веднъж равинът Зуся взел да изучава един от трактатите на Талмуда.

На следващия ден неговите ученици забелязали, че равинът още е на първа страница. Те си помислили, че той се е сблъскал с някаква трудност и се опитва да я разбере.

Но минали още няколко дена, а равина, както преди бил потопен в четене на първата страница.

Учениците много се изненадали, но не смеели да се намесят, за да разберат какво става.

Най-накрая един от тях набрал смелост и попитал учителя:

– Учителю, защо не преминете на втора страница?

– Тук ми е толкова добре, – казал равинът, – защо трябва да отида някъде другаде.

Виждате ли някаква връзка между думите: глава, начало, неделя, премиер-министър, Битие, Нова година?

В българския език те по никакъв начин не са свързани. Но ако погледнете превода им на иврит, веднага ще установите тяхното родство.

Помислете внимателно за значението на споменатите думи по-горе. Всички те са свързани с теми, които са в самото начало.

От главата започва нашето тяло, неделята е първия ден на еврейската седмица. Битие означава „в началото“ и т.н.

А сега нека да погледнем тези думи на иврит:

ראש, ראשון, יום ראשון, ראש ממשלה, בראשית, ראש השנה
Във всичките думи присъства едно и също съчетание от букви:  ראש!

Дадената комбинация от букви е ДНК на всяко разглеждано семейство от думи. Тя се нарича корен, на иврит – шореш.

Какво може да ни помогне, за да разберем смисъла на коя да е нова дума на иврит?

Когато срещаме нова дума, нужно е да определим корена ѝ. А той ще ни помогне да разберем смисъла на новата дума.

То вървеше по улицата проскубано, с едно ухо, с възпалена лапа, висяща опашка, нещастни очи, в които трептяха сълзи като перли.

Никой не го забелязваше. А ако го забележеше го навикваше. А то вървеше и тихо плачеше…

Понякога срещу него замахваха с пръчка, а то едва успяваше да избяга и да се укрие някъде.

Горкото, с болка си мислеше: „Аз съм такъв изрод. Кой ли ще ме вземе да живея при него?“

Така си вървеше по края на пътя.

Изведнъж пред себе си видя нозе, огромни два крака, обути с високи ботуши.

Изплашено до смърт то затвори очи.

А човекът се наведе и каза:

– Какъв красавец! Виж и ухото! Ще дойдеш ли с мен? Ще бъда много щастлив. Принцеса и дворец не мога да ти обещая, но с мляко и наденичка ще те гощавам.

Мъжът се изви и протегна длан към него. Той за първи път държеше в ръката си коте.

Човекът погледна към небето и си помисли: „Дъжд май закапа“.
А това беше котето, което плачеше от радост.

Тъй като брашно намиращо във въздуха е взривоопасно, се изисква вратите на хранилището да се отварят навътре. Тогава експлозията ще нанесе по-малка вреда от външната страна. В противен случай се налага голяма глоба.

Пожарникарите изискват вратите да се отварят навън, за да могат хората в пожароопасния обект да имат повече шансове, да се спасят. В противен случай пак ще има глоба.

В резултат на това противоречие едно от важните направления в дейността на службата за безопасност на една руска компания занимаваща се със зърно започнала да се интересува, кога ще дойде следващата инспекция и от кой надзорен орган ще бъде тя.

Така при набиране на персонала в компанията се появила уникална специалност – аварийно преместване на вратите, като се взема предвид начина им на отваряне.

Болестите идват внезапно и ни изненадват. Понякога те тежат като дамоклев меч над главите ни. Това е още по-неприятно, когато такива неприятности споходят твой най-добър приятел.

Росен наскоро разбра, че Явор е болен от левкемия и е постъпил в болницата за химиотерапия. Те се познаваха от деца и бяха неразделни, докато всеки пое пътя в живота си.

Росен реши да посети приятеля си в болницата. Докато пътуваше натам, се питаше: “ Каква ли ще бъде реакцията му като ме види?“

Росен често посещаваше болни, това бе свързано с работата му. Той бе пастор на една църква. В повечето случаи такива срещи преминаваха неопределено.

Росен бе виждал в очите на безнадежно болните гняв, ужас, тъга, …, а той трябваше да ги насърчава и успокоява.

„Явор винаги е бил оптимист, – каза си Росен, – той винаги е гледал позитивно на нещата, но сега …..Дали пак ще има прекрасното настроение, с което не се разделяше никога?“

Оказа се, че Росен напразно се е притеснявал. Това първо посещение при приятеля му бе много насърчаващо, както и останалите през следващите няколко седмици.

В повечето случаи Явор беше весел, посрещаше хората, които го посещават радостно и се шегуваше с персонала на болницата. Макар и да не знаеше какви точно процедури го очакваха, той не губеше своя мир.

Още при първата им среща Росен го попита направо:

– Не се ли страхуваш? Живота ти е към своя край.

Явор се усмихна и отговори на приятеля си:

– Ако това е краят, добре. От какво да се страхувам. Аз зная къде отивам.

Това бяха думи изпълнени с вяра. Прекрасен пример за хората, които го заобикаляха.

Явор знаеше, че всички преминаваме през изпитания, но щом сме приели Спасителя, Той никога няма да ни остави сами.