Архив на: admin

Как не трябва да се спасяват животните

93434В една ферма в град Иден Вали в щата Минесота се отглеждали норки. В бъдеще тези мили пухкави животни ги очаквала тъжна съдба. Те се изпращали в кожарската фабрика.

Неизвестни борци за правата на животните решили „да ги спасят“ от подобна участ. Няколко човека проникнали във фермата, съборили оградите и пуснали норките на свобода.

От фермата избягали от 35 000 до 45 000 норки. Но животът им не се запазил. Започвайки издирване собствениците заедно с полицаи намерили много умрели животни.

Експертите обясняват, че акцията от самото начало е била обречена на провал, защото животните никога не са живели на свобода, нямали навици необходими да живеят в дивата природа.

В дадения случай норките не могли да загинат от глад или атака от хищници. Повечето от тях не понесли горещината. А тези от тях, които успели да се сдобият с храна, причинили щети на близките ферми. Там били убити много пилета.

– Нима защитниците на животни не съжаляват пилетата, – коментирал ситуацията шефа на полицията. – Тези, които наистина протестират против развъждането на животни с търговска цел, трябва да насочат енергията си за изменение на законодателството, допускащо подобен бизнес.

Робот пише стихове на пясъка

poet_on_the_shore760Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.

Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.

Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.

Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.

Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.

Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.

Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore  е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.

Загадка

1500486712-226066-1037274Рожденият ден на Мелани е на 28 декември, но винаги го отбелязват през лятото.

Защо?

А сега да видим дали ще се досетите?

Помислете добре, къде през декември е лято?!

За нетърпеливите и тези, които не искат да се затрудняват предлагам……

Отговор:

Мелани живее в Австралия и тъй като Австралия се намира в южното полукълбо, декември там е летен месец.

Най-важните глаголи

woman1Кои са те?

Приемайте!

Всеки от нас има вещи или хора, от които силно се раздразва. Постарайте се да ги приемете изцяло и не се опитвайте да ги промените.

Тогава вашите страдания ще останат в миналото.

Давайте!

По-малко искайте, а повече давайте на хората. Това може да бъде грижа, помощ, знание и внимание все хубави думи.

И не чакайте награда за това.

Благодарете!

За хората и всичко около вас.

И ще почувствате ефекта на благодарността върху себе си.

Избавете се!

От обиди и гняв, от обвинения и всичко негативно във вашите мисли.

Именно в тях може би е причината за страданията и неприятностите ви.

Прощавайте!

Простете на всички, дори и на най-ужасните. И болката ви ще отмине с времето.

Радвайте се!

Усмихвайте се винаги, независимо на колко години сте.

Вършете всичко с усмивка и музика.

Чрез всички тези глаголи вие проявявате любов към хората.

Те са вълшебни глаголи, без които не можете да живеете в мир и разбирателство.

Ценното време на старите хора

imagesВ приемната на лекарят имаше много хора. Един възрастен господин стана и отиде при администраторката.

– Госпожо, – вежливо каза той, – имах назначен час за 10 часа тази сутрин, а вече е единадесет. Не мога повече да чакам. Моля запишете ме за друг ден.

Една жена, която чакаше на опашката, се наведе към съседката си и прошепна:

– Той е най-малко на осемдесет години. Какви могат да бъдат спешните му работи, че няма време да изчака?

Мъжът чу думите на жената, обърна се, поклони ѝ се и отговори:

– Аз съм на осемдесет и шест години, госпожо. Именно по тази причина не мога да си позволя да губя нито една минута от ценното си време.