Саудитска Арабия, 1977 г.

Лийч караше автомобила си по малко утъпкания път. Наоколо нямаше градове и населени места. Пустинята бе покорила почти целия терен.

Температурата стигна 50 градуса. Горещината бе непоносима.

Автомобилът на Лийч попадна в кухина на пътя, която го изхвърли на мекия пясък, където автомобилът затъна.

За първи път Лийч установи, че откакто пътешестваше из пустинята, не беше взел със себе си вода.

Слезе от колата и се опита да я откопае, но колелетата още по-дълбоко потънаха в пясъка.

– Ако сега тръгна пеша, – каза си Лийч, – шансовете ми за спасение ще бъдат нулеви. По-добре да остана в автомобила и да чакам случайно минаващи от тук. Кой ли ще дойде?

Никак не му се вярваш, че скоро от тук ще мине някой, но какво друго можеше да направи?

Измина цял час, а помощ от никъде не идваше.

Изведнъж той видя трима човека, приличаха му на бедуини.

– Странно, – потърка очите си Лийч, – от къде дойдоха? Нали постоянно оглеждах наоколо. Интересно, много ми приличат на библейски овчари.

Мъжете приближиха и поздравиха на арабски. Един от тях подаде на Лийч мях от козя кожа, пълен с вода.

„Това беше най-добрата вода от всичко, което някога съм пил, – помисли си Лийч“.

Тримата започнаха да бутат колата, докато Лийч даваше на заден ход. Целта на четиримата бе, автомобилът да стигне до по-твърда повърхност близо до пътното платно, но на същото ниво с него.

– Благодаря ви, – каза Лийч на мъжете. – Ако не бяхте вие, кой знае колко време щях да стоя тук, а и вода нямах.

Най-накрая Лийч приключи с маневрата и излезе на асфалта. Той се обърна, за да помаха за последно на помогналите му мъже, но там където стояха нямаше никой.

Наоколо местността беше равна в продължение на хиляди мили. Нямаше никакъв признак, че тук е имало хора.

– Не видях, когато се приближиха, – засмя се Лийч, – но не видях и кога си отидоха. Това са били навярно Божии ангели, който Бог ми е изпратил на помощ.

„Който обича поправление, обича знание, а който мрази изобличение е невеж „.

Никой не обича да го наставляват, защото се засяга неговата гордост.

Но знание и мъдрост придобива този, който е внимателен към забележките на другите, особено на възрастните хора.

Това изисква скромност и смирение.

Този, който яростно отхвърля опитите на другите да го поправят,  е невеж и постъпва глупаво.

Жител от Западен Йоркшир по времена пътуването си с кола заедно с приятел, снимал доста странен обект, кръжащ в небето.

Странното образование приличало на димен пръстен.

Уфолози веднага заявили, че този пръстен е кораб на извънземните. Някои отишли още по-далече като предположили, че това е портал към друго измерение.

Но причината за появата на димния пръстен скоро се изяснила.

Оказало се, че недалеч от пътя, по който пътувал очевидецът, членовете на местното историческо общество организирали реконструкция на една от битките през Втората световна война.

Димният шлейф, дело на пиротехниката, се е отдалечил по-далеко от „полето на битката“ и е образувал странен пръстен.

Марк Робърт, бивш инженер на НАСА е представил необикновенна „играчка“, притежаваща наистина разрушителна сила.

Водният пистолет дълъг два метра пръска течността със скорост 108 метра в секунда, а налягането е 1.675 милиона паскала, което е осем пъти по-голямо от налягането на противопожарния шланг.

Марк е създал играчката за около шест месеца. Нейният секрет е скритата в необичайна сила, идваща от специален резервоар, намиращ се в дръжката на устройството, напълнен с азот и вода.

Пистолетът лесно пробива стъкло, разрушава банки със сода, яйца и дини.

Сега инженерът се надява, че неговото изобретение ще му помогне да стане световен рекордьор. Марк вече се е свързал с представители на Книгата на рекордите на Гинес и чака от тях отговор.

Плисецкая е една от най-известните балерини, името на която е записано със златни букви в историята на руския балет.

Когато Мая била на 12 години я осиновила леля ѝ Суламиф Месерер. Бащата на Плисецкая бил разстрелян, а майка ѝ с малките ѝ братя били изпратени в Казахстан в лагер за жени изменници на родината.

Лелята на Плисецкая била балерина в Балшой театър, за това Мая започнала да посещава часовете по хореография. Момичето постигнало много успехи на това поприще и след като завършила училище Плисецкая била приета в трупата на Балшой театър.

Вродената артистичност, изразителна пластика и феноменалните скокове на Плисецкая я направили прима балерина. Мая е изпълнила главните роли във всички класически постановки.

Преливащата енергия и невероятната ѝ любов към професията помогнали на Плисецкая да дебютира в постановката „Аве Мария“ в деня на 70-я си рожден ден.