Автомобилът вървеше по пътя. Времето беше хубаво. Слънцето леко прежуряше.
И изведнъж двигателят блокира.
Шофьорът слезе от колата, отвори капака и какво да види. Карбураторът седи извън двигателя и мисли.
– Ей ти за какво толкова си се замислил? – попита го шофьорът.
– За моето съществуване, – тихо, почти беззвучно отговори карбураторът.
– На теб не ти е дадено да мислиш. Ти трябва само да работиш и колата да върви.
– Не е ли странно – каза карбураторът, – че някак си се отделих от колата, от общия механизъм ….а това ме накара да се замисля.
– А защо не се върнеш обратно?
– Не знам, – изскърца карбураторът – като ли че нямам причина да не се върна, но реших да помисля, дали наистина трябва.
– Но така спираш целия механизъм, – ядоса се шофьорът. – Когато работеше по-рано в него това не ти ли доставяше удоволствие?
– Мисля си, колко е хубаво да съм отново на мястото си, да работя с удоволствие и да се чувствам щастлив, – като ехо откликна карбураторът.
– Върни се и ще бъдеш непрекъснато щастлив, – подкани го шофьорът.
– Дали е така наистина?
– Стига със с твоите съмнение. Върни се на своето място, поеми отговорността си и ще бъдеш щастлив. Е тогава можеш да мислиш пак.
Върна се карбураторът на мястото си и колата тръгна. Тогава нашият беглец възкликна:
– Колко е хубав животът. Чувствам се удовлетворен. Мислех, че такова нещо изобщо не мога да изпитам.
– Сега вече можеш да си помислиш добре, дали има смисъл да стоиш извън механизма, – засмя се предизвикателно шофьорът, когато чу спонтанния изблик на карбуратора.
– Няма какво да мисля. Всичко ми се изясни …..Давай да пътуваме и да се веселим.
