Живял един поет. Той пише стихове с дълбок философски смисъл. Носел своите стихотворения в различни списания и издателства, но те не ги публикували. Редакторите се позовавали на факта, че неговите стихове са в противоречие с гледната точка на обществото, че неговата поезия не подтиква към положителните и творчески мисли, а срещу тях и тези стихове няма да принесат полза, а само ще навредят.
Един ден поетът решил да излезе на улицата и да прочете стиховете си на минаващите. Той избрал един булевард, който вечерно време бил особено оживен и започнал да чете стиховете си. Около него се събрала тълпа. След няколко стихове между хората се породили оживени дискусии. Хората се разделили на две, едните защитавали стиховете, а другите ги отричали. В спора се намесил и поетът. Той започнал ревностно да защитава творенията си. Постепенно се отдръпнал на страни. Разбрал, че е дал повод на всеки да говори за нещо свое. Неговите стихове никой не запомнил.
И тогава на поетът дошла друга идея. Той се отправил в покрайнините на града, където живеели бедни хора, много от тях били неграмотни.
Застанал на един кръстопът и започнал да чете стиховете си. След известно време, той бил заобиколен от хора, които го слушали затаили дъх. Той продължил да чете и видял, че много от хората се просълзили. Когато свършил го аплодирали, дошли стиснали му ръката и му благодарили.
– Харесват ли ви стихотворенията ми? – попитал поетът.
– Стиховете ви са много красиви! – казали хората.
– А какво ще кажете за дълбокият им смисъл? – попитал поета, искайки да разбере публиката си.
– Ние нито едно стихотворение не разбрахме, – казали хората. – Ние и половината от тези стихове не знаем. Но думите в тях са красиви, гладко са свързани, в тях звучи музика. Дошъл си при нас и си ни донесъл тази красота. Толкова много си се старал за нас. И за това ти благодарим, че си го направил. На нас рядко ни обръщат внимание богатите и образованите, а ти дойде и ни донесе толкова много красота, благодарим ти.

Всеки от нас, мили момичета, поне веднъж е бил отхвърлен. Някой казват, че просто са изтинали и вече не ви обичат, а други направо ви зарязват. И защо толкова често момичетата плачат и изпадат в истерия, може би това е избавление и време за осмисляне на нещата…
Какво означава изостави ме? Ти не си боклук, за да те захвърлят. Той те е напуснал и какво от това, нима си загубиля „идеалния“?
Защо плачеш? Жива и здрава си! Не се крий в ъгъла. Не бъди нещастна! Не си мисли, че никой не те обича! Запомни, самосъжалават се само слабите!
В нашия живот срещата ни с отделни хора не е случайност. Някои идват, други си отиват, за нас остава опита. Този, които трябва да бъде до теб, ще остане. Ако си му нужна ще се върне, а щом си е тръгнал, забрави го като нежелан сън.
Изтрий сълзите си, умий се, облечи се и напред. Запомни, ти си най-прекрасната, твоя творец е Бог.
Не се притеснявай, има още много момчета на света. Отърси се от болката, огледай се и намери своя истински принц.
В живота ти  ще се случват много катастрофи, но това не е края, а началото на нещо по-хубаво….

С бързото развитие на съвременната ракетна техника, се предлагало голямо разнообразие от проекти, за използването на ракети за бърза доставка на пощата.
През 1930г. ентусиасти са разработили такива програми в Германия, Великобритания и дори Индия.
През 1959 г. американската пощенска служба е направила успешно изстрелване на ракетата, в която е заменена ядрена бойна глава със специален контейнер пълен с кореспонденция от подводницата Barbero.
През 1990 г. руските военни няколко пъти изпратили съобщение от подводници до цялата страна.
Въпреки всички тези усилия, технологията никога не се е използвала масово, поради относително високата ѝ цена.

Изследователи открили, че болката може да бъде отстранена с един прост жест, който обърква мозъка.
Учени от Великобритания са стигнали до извода, че кръстосването на ръцете пред гърдите помага да се излъже мозъка. Именно така може да се премахне болката без да се прибягва до лекарства.
Проучванията показват, че ако след изгаряне или подобно нараняване се скръстят ръцете пред гърдите, интензивността на болката значително намалява.
Тази манипулация обърква мозъка, който престава да разбира къде е източника на болка.
Следва да се отбележи, че проведените проучвания са единствено върху ръцете, а другите части на тялото не са проверени.

Много деца се озовават в домовете за сираци. И не защото нямат родители, а защото са се появили в неподходящо време или имат някакъв недъг.
Защо детето, поради вашата грешка и страха да станете майка, трябва да расте там, където няма любов и думата „мама“ отсъства.
Момичета, защо оставяте децата си, какво са виновни те, за да понасят такова наказание. Та те не са сторили никому зло.
Защо пълните детските домове? Вашата мяйка не ви е оставила на времето. Нима така отмъщавате на детето си?
Когато виждам деца от домовете, сърцето ми се изпълва с болка. Повечето от тях са нормални здрави деца. Те са много чувствителни и се нуждаят от любов, уважение и ласка.
Когато минавам край такъв дом, децата ме гледат и всяко от тях вижда в мен своята майка. Не мога да ги погледна в очите, защото чета немите им въпроси в тях:“Защо ме остави тук? Аз повече няма да правя така, прости ми! Мамо, моля те, вземи ме!“
Жени и момичета, които оставате своите деца, опомнете се! Не погубвайте живота на вашите деца!
Не оставяйте децата си! В живота ви всичко ще се нареди. Вашето дете ще ви бъде благодарно за това, че има такава майка като вас.
Нека повече да не се чуват думите: „Мамо, не ме оставяй!“