Мили жени и девойки, всички ние сме момичета от 5 до 125 години, нали? Всички искаме любов и благополучие в домовете си. Е, може и малко приключение, неочаквано да падне в ръката ви колие с диаманти или покана за Малдивите…..

Бъдете сигурни, че ако сте в състояние да направите кафе и то не залее котлона, вие сте истинска вълшебница. Или ако намерите мобилния си телефон отведнъж в чантата си, трябва да летите. Вие сте вълшебница от висша класа.

Все още ли не ми вярвате?

Помните ли как грациозно успяхте да носите тежките чанти, докато говорехте по телефона и непринудено се усмихвахте на минаващите познати край вас.

Вие успявате всеки месец да свържете двата края при липса на средства, намирате начин как да закупите необходимите продукти, платихте всички сметки и дори си купихте ново червило. А вие продължавате да спорите с мен, че жената не е вълшебница!

Та това си е истинско чудо!

Работите цял ден, след това чакате по спирките, пазарувате в магазина и бързате да се приберете, за да приготвите вечеря. И докато правите всичко това не преставате да се усмихвате.

Диагнозата е точна и не подлежи на обсъждане, вие сте истинска вълшебница. И спрете да се съмнявате повече!

Кой вчера успя да намери чорапогащника и на мъжа си два еднакви чорапа? Нима се нуждаете от друго доказателство?

Или все още не вярвате в себе си?
Стегнете се, оправете се! Погледнете се в огледалото и вижте колко сте красива! Решете в себе си, че всичко, с което се захванете ще успявате! Усмихнете се по широко! Бариерите сами ще паднат пред вашата непобедима сила, вълшебство и красота!

Един орел кацнал на едно дърво. Почивал си на него и нищо не правел. Видяло го едно зайче и го попитало:

– Мога ли да седя като теб и нищо да не правя?

– Разбира се, защо не! – отговорил орела.

Зайчето седнало под дървото да си почива.

Изведнъж се появила лисицата. Тя грабнала зайчето и го изяла.

Поука: За да седиш и нищо да не правиш, трябва да застанеш по на високо.

В повечето култури съществува поверие, че ако черна котка ти пресече пътя, ще ти се случи нещастие.

Във Великобритания е обратното. Ако се случи аналогична ситуация, това носело успех.

Освен това, съгласно шотландските поверия, ако човек срещне черна бездомна котка на прага на дома си, го очаква небивал успех.

После иди, че вярвай на поверия! Нещастието и успехът не зависят от нещастното черно животинче. Те са съпроводени от някаква причина, но това съвсем не е черна котка.

Петър изскочи от редакцията и се затича към колата. Навикът цял ден да гледа екрана беше прераснал в привичка на улицата да гледа асфалта. Той не забелязваше хората, но с периферното си зрение засичаше само силуетите им.

– Помогнете ми, моля ви!

Този вик го изтръгна от мислите му: „Шест и половина, почти успявам …… Ако успея да се оправя там на време, в къщи ще стигна навреме…. Да вляза за малко в този магазин …А, не си взех пари…..“

– Моля ви, помогнете ми!

Петър се обърна. Пред него стоеше старица. Тя гледаше право в него. Жената беше слаба с кафеникаво сбръчкано лице. Беше облечена в старо, мръсно, розово палто, явно твърде тънко за сезона в момента. В ръцете си държеше найлонова окъсана торбичка от единият край, на която се показваше хартиена опаковка, навярно някакво лекарство.

– От болницата ме изписаха … А за храна нямам абсолютно нищо…, – примирено каза жената.

Петър с готовност извади портфейла си. Там се мъдреха две стотачки. Извади банкнотите и ги подаде на жената.

Старицата се усмихна, но по погледа й той разбра, че тя ще откаже. Страхуваше се да вземе парите. Колебаеше се. Банкнотите стоящи в протегнатата ръка на Петър, увиснаха във въздуха.

Изведнъж Петър съобрази, че тези двеста лева едва ли биха помогнали на старата жена в този момент. Тя се нуждаеше от друго. Но какво да направи? Ясно. Та тя е човек…..

Изведнъж младежът осъзна какво трябва да направи.

– Елата с мен. Първо ще похапнем, а после ще ви заведа, на едно място, където ще ви дадат нови дрехи.

А после, когато я изпращаше можеше отново да и предложи пари, с които ще се оправи на първо време.

Човек не се нуждае от пари и предмети, а от внимание и любов особено, когато годините са го смазали под тежестта си или беда е пресякла пътя му.

Новозеландският спортист Мюрей Халберг в юношеските си години играл ръгби. На един от мачовете получил тежка травма и лявата му ръка останала завинаги парализирана.

Въпреки това, Халберг не се отказал от спорта. Заел се да тренира бягане. От ден на ден ставал все по-добър в тази дисциплина.

През 1960 г. на Олимпиадата в Рим в дисциплината бягане на 5000 метра спечелил златен медал.