„Всеки, който някога е направил нещо добро за вас, ще бъде готови да го направим отново“ – Бенжамин Франклин.
Говори се, че Бенджамин Франклин решил по някакъв начин да спечели благоволението на един човек, на който бил несимпатичен.
Той се обърнал към него с молба да му даде временно една рядка книга. Когато я получил любезно благодарил.
В резултата на това, този човек, който по-рано избягвал да говори с Франклин, станал един от най-добрите му приятели.
Учените решили да проверят тази теория и забелязали, че хората са по-благосклонни към тези, на който са направили някаква услуга.

Порното вреди на човешката психика. То става все по-грубо от година на година. За всичко това допринасят масовите извращения. Мастурбацията прави опит да замени самотата. Зависимостта от порно превръща човека в морално чудовище.
Към порното хората се приобщават така, както към наркотиците. Най-напред е само лека еротика, но после това не стига. Започва търсенето на нещо по-силно и така се стига до тежки первезии и извращения.
Вие мастурбирате и това ви харесва?
Вижте във вашия град има хиляди девойки и жени, който може да харесате. Те също имат нужда от мъжко рамо до себе си.
Стига сте се измъчвали! Вие заслужавате много повече. Каквито и недостатъци да имате, жена ще се намери из а вас.

Папируса е бил част от погребалния обряд. Анализи показват, че текста може да е бил написан до 90 г. на първия век след Христа.
Експертите обясняват, че освен златни маски, жителите на Египет правели маски и от папирус напоен с лепило и изрисуван с боя.
За да могат изследователите да анализират документа ще използват метода на радиовъглероден анализ. Те могат да отнемат лепилото без да повредят текста.
Ако предположенията на изследователите са верни, то този папирус ще стане уникален образец на писмо от първи век, в който има цитати от Библията.
Досега има само няколко такива документа, който са създадени не по-рано между 100 и 200 година преди новата ера.

Димитър харесваше работата си, заплащането беше добро. Беше само на осемнадесет години, но  живееше още при родителите си. Хубаво беше, че може да работи само нощна смяна и да съчетава работата с учението.

Най-много му харестваше да си стои в кабинката. Тук имаше всичко, от което се нуждае стол, маса и компютър с Интернет.

Димитър беше млад, но много добре се оправяше в Интернета. Беше го открил още в детството си, тогава нещата не бяха толкова мащабни. Разглеждаше само няколко хиляди страници, а сега беше друго. Световната компютърна система се беше разраснала неимоверно много.

Димитър беше слабо и хилаво хлапе, но умът му беше бърз и находчив. Той можеше да обиколи света, да спори с някой отдалечен от него на хиляди километри, да следи спорттните състезания, които се играеха в друг континент. Можеше да проникне във всяко кътче на човешкото познание, Интернет му осигуряваше това.

Често се срещаше и с неща, които не му харесваха. Още, когато бяха малки каза на приятеля си Петър:

– Искам да напиша една програма, която да проникне в компютрите на злите и само да натисна едно копче и да изтрия пагубните им планове.

Той от малък беше възприет от приятелите си като хакер. Всичко започна, когато беше на 15 години, но имаше други, които почваха много по-рано.

Петър не веднъж му каза:

– Нали знаеш разни трикове. проникни в списъците на НАТО, изключи системата на Пентагона, така няма да има повече война и убийства.

Но Димитър клатеше глава:

– Тогава ще стане хаос, а това ще причини още повече страдания на хората. Така не става.

От дългото сърфиране из мрежата беше научил, че в света и без това има много беди.

Но сега беше весел. Беше създал вирус, който се  разпространяваше из всички компютри по света, бързо можеше да унищожи творенията на други вундеркинди като него, които имаха лоши намерения.

Докато хората пишеха електроните си писма или сключваха сделки по мрежата, неговото творение обикаляше всички компютри. Той зададе на програмата си определени цели и както всички останали исползваше търсачката на „Google“. Резултатите се връщаха при него и той съставяше списък.

Вирусът му получаваше всичките „дразнители“ и носеше част от тях закодиран в себе си, така той се усъвършенствуваше, сякаш беше живо същество. На технически език това е „генетичен алгоритъм“, програма способна да се изменя и еволюира.

Вирустр му променяше броя на „дразнителите“ и начина им на разпространение. Дори никога да не седне повече на компютъра си, програмата му щеше да работи без него.

Вирусът му поразяваше „вражеските“ страници. Така в рамките на един час щяха да изчезнат всички интернет страници с детска порнография, а тези, които искаха да влязат в тях, щяха да прочетата само следния надпис: „Грижете се за децата, те са цвета на света!“

И не само тези, но и други заплашващи със смърт и унищожение.

Светът щеше да стане по-добър.

Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.