Швейцарската художничка Мило Муар е устроила в центъра на Кьолн самотен протест срещу насилието.

Тя излязла гола на главния площад на града, където в новогодишната нощ десетки жени са били подложени на сексуален тормоз.

Художничката е била на площада около 20 минути. В ръцете си е държала плакат с надпис:

„Уважавайте ни! Ние не сме обект за нападение, даже когато сме разсъблечени!“

Трябва да се отбележи, че служителите на реда не попречили на протеста на Муар.

Невъзможно е да се прочетат мислите на който и да е, но могат да се разчетат намеренията на човека по лицето му.

Например, при избиране на букви от азбуката, желанията на човека ще бъдат само 30 на брой.

Разбира се, предварително се прави каталог с реакциите на мозъка на определени символи и се знае как откликва на дадена буква. Така за една две секунди тя се разпознава и се печата на екрана.

Интересното е, че мозъкът подпомагайки алгоритмите за разпознаване, генерира все по-прецизни реакции.

Резултата от точността на декодирането на планираните букви е 95 %, подобно на машинописка.

Един смел пътешественик някъде в покрайнините на цивилизацията, бил заловен от войните на диво племе.

Според решението на вожда, чужденецът трябвало да умре. Но в този ден водачът на племето бил весел и шеговито настроен, за това предоставил възможност на пленника да избира.

Пътешетвеникът можел да каже само едно изречение. Ако думите му са верни, щели да го хвърлят от скалата, а ако каже лъжа, ще бъде изяден от дивите тигри.

Пътешественикът се възползвал от дадената му възможност. Той казал само едно изречение и бил освободен. Какво е казал пътешественикът?

Сега е ваш ред. Ако нямате „вдъхновение“ да мислите, въобразете си, че сте на мястото на пътешественика. Изглежда, че когато човек е в смъртна опасност, мисли по-бързо и намира изход.

Вероятно имате вече някакъв отговор, но и аз няма да ви измъчвам повече.

Отговор: Пътешественикът казал:“Ще ме разкъсат тигрите“. Ако го оставили на тигрите, ще излезе, че пленникът е бил прав и тогава трябвало да го хвърлят от скалата. Но тогава възниква противоречие.

Минато Мондел, 51-годишна жена от Индия, в продължение на няколко месеца усещала остра болка в стомаха си. Лекарите към които се обърнала мислели, че пациентката има киселинен рефлукс.

Но в действителност, причината за страданието на Минато са били 12 хиляди камъни в жлъчката ѝ!

През 1983 г. в Германия, бил опериран жлъчния мехур на мъж, от който били отстранени 3.1 хиляди камъка. До 2015 г. той е бил рекордьор, докато подобна операция не е била направена на индийката.

Махан Лал Саха, гастроинтестиналният хирург, останал в шок, когато видял такова „съкровище“ в тялото на пациентката си.

За един час лекарят чрез методите на лапароскопията, успял да премахне всичките 12 хиляди камъка от жлъчния мехур на жената.

Помощник-хирург трябвало да прекара 4 часа, за да преброите образуванията, максималният диаметър, на които били 5 мм.

Имало едно поверие, че този, който откъсне бяло цвете от планината навръх Нова година, ще бъде щастлив.

Планината, на която цъфтели белите цветя бил смятана за омагьосана. Тя постоянно се тресяла и никой не можел да се задържи на нея.

Въпреки това всяка Нова година се намирали смелчаци, които се опитвали да изкачат планината.

Веднъж трима приятели решили да опитат късмета си. Преди да тръгнат те отишли при един мъдрец за съвет.

– Ще паднеш седем пъти – на осмия  ще успееш, – казал им мъдрецът.

Тръгнали тримата приятели, всеки от различна страна, към планината.

След един час се върнал един от тях, целия в синини.

– Не беше прав мъдрецът, – казал той. – седем пъти паднах, а когато се надигнах след осмия път, видях, че съм изминал само една четвърт от планината. Тогава реших да е върна.

Вторият от приятелите се върнал след два часа, целия пребит и казал:

– Мъдрецът ни излъга. Паднах седем пъти, а когато се изправих след осмия път видях, че съм изминал само една трета от планината. Реших, че всичко е безсмислено и се върнах.

Третият от младежите дошъл след един ден, а в ръцете си държал бели цветя.
– Ти не пада ли? – попитали го приятелите му.

– Сто пъти падах, а може и да са били повече, не съм ги броил, – отговорил третият.

– Защо не се отказа тогава? – удивили се приятелите му.

– Преди да отида на планината, аз се научих да падам, – засмял се третият.

– Не, той не се е научил да пада, а да се активизира и да достига желаното, – казал мъдрецът, когато чул разговорът им.

Само постоянството води към целта.

Не пилейте енергията си за разрешаване на вътрешните си емоционални конфликти. Ако я използвате правилно, тя ще ви даде криле, които ще ви доведат до желаното….