Димитър седеше децата край печката и се грееше. Те с нетърпение очакваха да им разкаже нещо. Много харесваха разказите му.
Димитър ги изгледа внимателно, усмихна се закачливо и започна разказа си:
– Във Флоренция имало един човек, който бил свещени, брат на Савонарола. Той карал всички да смятат, че красотата е грях.
– Как така, – обади е Мартин, – не може красотата да е грях.
Димитър се засмя и продължи:
– Някой хора го смятали за магьосник. и че омагьосва людете макар и за кратко време.
– Наистина ли е бил магьосник? – попита Милена.
– Не и за такъв, какъвто си мислите, – каза Димитър. – Тогава хората кладели огньове по улиците и хвърляли в тях всичко, което харесвали, сами били създали или купили със спечелени от тях пари: топове коприна; ленени завивки, избродирани от собствените им майки за леглата им; книги със стихове, писани от самите тях; полици; завещания; списъци на арендатори; нотариални актове за собственост; кучата и котки; пръстени от ръцете си, ….
– Но това е било много жестоко, – поклати глава, като някой възрастен човек, малкият Румен. – Хайде за предметите как да е, но защо е трябвало да горят и животните?
– Но знаете ли кое било най-лошото? – попита Димитър.
– Кое? – децата любопитно ококориха очи.
– Те хвърлили в огъня огледалата, – каза Димитър. – А когато огледалата се стопили в огньовете, се прибрали в празните си домове и легнали на пода, защото били изгорили леглата си.
– Навярно като са станали на другия ден, телата са ги болели, защото са спали на твърдо, – засмя се Мая.
– Да, на сутринта, когато станали нямали на какво да сложат закуската си, защото масите били нацепили, за да има дърва за кладата.
– Навярно и столове са последвали масите, – засмя се Мартин.
– Те отишли за подпалки, – каза Димитър. – Интересното е, че и хляб нямали.
– Какво са направили с него? – попита Милена.
– Пекарите хвърлили в огъня нощвите, везните, маята и брашното, – обясни Димитър.
– Тези хора са били луди, – изрази възмущението си Румен.
– Е, най-накрая изтрезнели, – засмя се Димитър, – защото и меховете отишли в огньовете заедно със всичко друго.
– Жалко за огледалата, – въздъхна Мая.
– Огледалата, – изръмжа недоволно Мартин, – те от глупост загубили всичко, а тя огледалата.
– Тя трябва винаги да има огледало, защото е момиче, а момичетата не трябва да бъдат небрежни към външния си вид, – защити я Димитър.
Момчетата вдигнаха рамене, но не казаха нищо. За тях Димитър беше мъдър човек и те уважаваха думите му.
