Архив на: admin
Човек, който не би умрял при катастрофа
Всяка година 1,3 милиона души умират при пътни инциденти. Цифрата е главозамайваща. За съжаление света на високите технологии е залял планетата ни. А да се откаже от автомобила, не на всеки е по силите му.
Австралийска комисия решила да направи експеримент, за да изясни, какъв трябва да бъде човек, за да остане жив след пътнотранспортен инцидент.
Резултатите били шокиращи.
Художничката Пичини с водещият травматолог Кристиян Конфийлд изучавали всички травми, които хората получават след катастрофа.
Художничката изобразила човек, който може да оживее след автокатастрофа.
В резултат на това се получило чудовище, според нашите представи за красота, който кръстили Греъм.
Главата на Греъм напомня на шлем, шията отсъства, а лицето е плоско като чиния. Кожата е малко по-дебела от човешката. На краката има допълнителни стави.
Най-изненадващото е, че мозъкът е останал същия такъв, какъвто е при човека.
Авангардна тоалетна
Антон в зората на кариерата си работеше като помощник на един дизайнер. Той е програмист, а дизайнера му даваше да върши мръсната работа – рисуваше скелетите на бъдещите стаи и коридори.
Днес Антон изпълняваше, поредната поръчка. Този път трябваше да проектира пълният изглед на един апартамент. В това число трябваше да нарисува и тоалетна, а в нея да разположи тоалетна чиния.
Дизайнерът този път не го инструктира какво и къде да сложи, остави го сам да преценява. Случи се така, че Антон за първи път трябваше да нарисува тоалетна. А когато е за първи път, на всеки изглежда много трудно.
Започна да я рисува.
– Изобщо не се получава, – ядосваше се Антон. – Как да я изобразя, та да изглежда нормално? Колко е крива и полегата.
В крайна сметка всичко се обърка нацяло, тоалетна чиния изглеждаше малко подута и ъгловата.
Дизайнерът завърши творението си и го предаде на клиента, а той бе очарован.
– Моделът ви е чудесен, – възкликна мъжът. – Точно така ще искам да ми го направят, без да променят нищо.
Така бе изпълнена специална поръчка за тоалетна с необичайна форма.
След известно време Антон видя своята тоалетна чиния в модно дизайнерско списание, която бе съпроводена с голяма статия за новите тенденции в дизайна на тези предмети.
Ето така се ражда авангардно изкуство.
Това не бе котенце
Шофьорът рязко натисна спирачките по средата на шосето. Котенцето седеше на пътя и не даваше признаци, че желае да тръгне някъде.
Васко слезе от колата и се упъти към малкото.
– Ей, малката, – подвикна и той, – така не се стои на шосето. Някой няма да те види и ще те прегази.
Когато Васко погледна в големите кафяви очи и видя късата опашка, разбра, че това съвсем не е малко котенце.
По-късно на Васко му се обадиха по телефона. Женски глас помоли съвсем учтиво:
– Елате да видите малкото, което донесохте снощи във ветеринарната клиника. Оказа се риж рис.
Когато Васко прескочи до клиниката, го посрещна засмяна млада тъмнокоса жена:
– Аз съм Вероника. Радвам се, че дойдохте. Да знаете само какво се случи, когато решихме да прегледаме малкото коте, което донесохте в кутия за обувки?
– Надявам се да не ви е създало проблеми, – каза примирено Васко.
– Когато дойдох сутринта с колегите, то седеше още в картонената кутия, в която сте го сложили, но явно това съвсем не му харесваше. Трябваше да сложа най-дебелите ръкавици, с които разполагаме, за да го пренеса в нашата клетка.
Васко погледна котето и се опита да си представи, как е негодувало.
– То беше много сърдито, – продължи да разказва Вероника. – Не даваше на никой да го вземе в ръце. Съскаше, ръмжеше и хапеше всяка ръкавица, която се протегнеше към него и то с голяма ярост.
– Съжалявам …- каза Васко, – не исках да ви създам такива неприятности.
– Не се притеснявайте, – засмя се Вероника, – гневът на това малко същество е добър знак. Такива не са приятелски настроени към хората. Но то е такова, каквото трябва да бъде, див риж рис.
– А иначе добре ли е?
– Теглото му е по-ниско от нормалното, навярно се дължи на тения или някакви други паразити и разбира се факта, че е било отделено от майка си.
– Пътя, на който го намерих, минава през местност, където живеят диви животни. Навярно майката и другите малки са останали в гората.
– Сега малкото е на около два месеца и половина. То трябва да навърши шест месеца, за да го пуснем обратно, – обясни Вероника. – Но това зависи и от темпа на растеж. Нужно е да добие определени размери, за да може да си хваща плячка, нали трябва да оцелее.
Васко често посещаваше ветеринарната клиника и наблюдаваше как малкото“котенце“ растеше.
Малкото рисче, когато заспиваше, обичаше да гушка една катерица играчка, а когато бе будно, разпаряше яростно картонени кутии.
Защо са ни трудностите
Бог не ни дава безгрижен живот. Той ни дава живот до такава мярка, че да побеждаваме своите грижи и неприятности.
Силата ни се проверява в изпитанията. Няма изпитания, няма и сила.
Вие искате от Бога живот, свобода и радост?
Но той не би ви ги дал, ако не сте съгласни да преминете през редица изпитания. А когато ги преминете получавате сила.
Не се притеснявайте и направете първата крачка, и тогава Бог ще ви даде да вкусите от дървото на живота, а това е доста силна храна.
Ако се трудите физически , изнемогвате, а ако се трудите духовно, ставате все по-силни.
Бог никога не дава сили в запас, за утре или за час напред. Той винаги ни дава толкова, колкото ни е необходимо на самата минута.
Ние сме изложени на съблазънта, да се борим с трудностите от гледна точка на здравия разум.
Но светият Божий ликува, когато трудностите, не му дават да отдъхне. Защото в такива случаи не можеш да очакваш от никого помощ, освен от Бога.
