Не позволявай, Боже да загубя вярата си и да се усъмня в светостта Ти.

Нека гордостта да не възтържествува и да не бъда сама сред хората.

Не допускай да преживея децата си и от мъка разума си да загубя.

Не давай на греховете си да служа и да ги повтарям отново, както преди.

Не позволявай сърцето ми да се вкорави и приятелството ми да се измерва с това, което притежавам.

Не разрешавай в мъки да умра, непокаяна да бъда преди края.

„Чуй вопъла ми, Господи! Дай ми капчица любов и смирение!

За всичко, което съм и имам Ти благодаря. Води ме по пътя на спасението!“

Евгений Лушпин е един от най-добрите руски художници на нашето време.

Вдъхновен от най- ярките и загадъчни времена на годината, той създава картини, от които навява свеж есенен въздух и романтика.

За основа на своите работи Евгений използва познатите градски пейзажи, придавайки им известна ирационалност.

В резултат на това зрителят се потапя в истински, но в същото време фантастичния свят, който като че ли е под властта на здрача.

Първото неписано правило в химията гласи: Не пробвай на вкус това, което излиза от вашата реторта.

Но изглежда Карл Шееле явно не е усвоил тази мъдрост.

Той е живял в онова време, когато наричали кислорода „горещ въздух“, така че това е простимо.

Шееле успял да открие редица елементи в периодичната система – барий, волфрам и споменатия вече кислород, докато навикът му да опитва веществата с език не го довел до гроба.

Пастор ремонтирал оградата си. Съседското момче седяло наблизо и внимателно го наблюдавало.

Пасторът попитал съседчето:

– Навярно искаш да ми помогнеш?

– Не.

– Може би искаш да гледаш  как се ремонтира ограда и да се научиш, как се прави това?

– Не.

– А какво ти е необходимо тогава?

– Искам да чуя, какво казва пастор, когато удари с чука по пръстите си …..

Една вечер край брега на морето стар благочестив евреин се разхождал с внука си. Изведнъж дошла огромна вълна и отнесла внука в морето.

Старецът извикал:

– За какво ме наказваш, Боже? Никога не съм нарушавал твоите заповеди. Защо наказваш моя син, който всяка събота ходи в синагогата? А моята снаха, Соня, тя просто ще умре от мъка!

Изведнъж друга вълна върнала детето направо пред краката на дядото.

Старецът веднага хванал внука си за ръка, огледал го внимателно, повдигнал гневно глава нагоре и казал възмутено:

– А къде е шапката му?