В един голям и прочут град живееха две сестри. По-малката Марта бе инвалид и не можеше да посещава богослуженията на местната църква.

– О, не съжалявай много за това, Марта, – успокояваше я сестра ѝ Евгения. – Нивото на духовният живот в църквата е много нисък. Няма съживление. Сатана е увлякъл много души и ги води към гибел. Там не би се чувствала добре.

И Марта реши:

– Ще се моля на Господа, да изпрати помазан от Него проповедник, който да приведе хората към искрено покаяние.

Минала цяла година, ……. но Марта упорито продължаваше да се моли.

След едно неделно богослужение Евгения изтича при сестра си със сияещо сърце и сподели:

– Дошъл е един от най-големите проповедници в града ни.

Марта наведе глава и тихо прошепна:

– Благодаря ти, Господи, за отговора на молитвата ми, а сега започни, моля Те, делото на съживление и в нашия град.

Господин Ангелов сподели рано сутринта:

– Тук духовната работа върви много трудно.

Вечерта той застана за амвона и проповядва с ентусиазъм. Когато свърши проповедта каза:

– Всички, които искат да приемат Исус Христос за свой Господ нека се изправят.

На неговия призив се изправиха почти всички присъстващи.

Ангелов си помисли, че не са го разбрали добре, за това повтори призива си по друг начин:

– Нека станат тези, които искат да оставят греховния си живот.

Отново станаха почти всички.

Ангелов, за да бъде сигурен, че това не е грешка каза накрая:

– Тези от вас, които искат да оставят греха и да следват Христос, нека станат и отидат в другата стая.

Мощна вълна от хора се отприщи като бент към малката стая. Всеки един от тях осъзнаваше, че има нужда от спасение.

Ангелов благодари на Бога, за Неговото благословение.

На следващата сутрин той си замина, но скоро получи телеграма:

„Моля върнете се! Тълпи от хора изпълват църквата, жадни за спасение“.

Той се върна и проповядва почти цяла седмица. Накрая преди да си тръгне Евгения го покани да посети сестра ѝ Марта.

Когато се срещна с нея, той разбра нещо важно. Божието благословение се бе изляло над този град, благодарение на молитвите на тази слаба и болна жена.

Един богаташ имал дом, подобен на дворец. И не само този, а и много в други страни.

Хвалел се наляво и надясно с богатството си и смело казвал:

– Защо ми е Бог? Имам всичко, което пожелае душата ми, а ако поискам нещо ново, имам достатъчно пари, за да си го купя.

Веднъж минавал край един бедняк, който строял ново си жилище.

– За какво строиш това окаяно и жалко жилище? – присмял се богаташа на бедняка.

И чул отговор:

– За вечността!

През 2016 г. бе пусната холографска марка. Тя не е стигнала за всички, защото е излязла като сувенир и в малък тираж.

Тази марка е излязла след задържане от две седмици, а основния випуск е без холограми.

Пуснат е слух че са се появили фалшиви самозалепващи новогодишни марки, но всяка „проба“ „пропуска перфорации“ и „разновидности“ на съвременните марки.

Такива временни „артефакти“ със фалшиво „качество“ се разпознава на една ръка разстояние.
Фалшиви новогодишни випуски е имало и преди.

Например на марка на СССР от 1984 г. художникът грешно е нарисувал римските цифри на циферблата, VI  вместо IV. След като забелязали грешката веднага оттеглили марката.

А на марка от 1982 г. забравили надписа: „Честита Нова година“.  Оказва се, че майсторите се научили само как да се намали малко съответните бои върху марката.

Много държави, градове и култура се конкурират кой е по-горе. Строителството на кули е занимавало хората от различни народи още преди 3-4 хиляди години назад.

Това начинание не е загубило силата и въздействието си и днес. По природа човек винаги се интересуват от това как да изглежда света, в който живее, гледайки го от птичи поглед.

Кулата „Мур“ е проектирана с цел човек да наблюдава от високо природата на Австрия и да ѝ се възхищава.

Тя е конструирана и построена от архитекти от Мюнхен близо до австрийската-словенската граница в рамките на „Европейския Зелен Пояс“.

Изградена с любов към науката, кулата е оформена като двойна спирала и е висока 27 метра. Върхът ѝ се издига над върховете на дърветата.

Тези посетители на местният природен резерват и град Госдорф, които не ги мързи да преодолеят 168 стъпала, ще попаднат на наблюдателната площадка със сложна форма, от където австрийските учени наблюдават живота на територията, където земята, която хората са усвоили, еколозите отново я връщат в първоначалния ѝ вид, колкото зелена, толкова по-добре.

Исторически е запазена традицията на дърворезба върху чемшир. Този вид изкуство е било прехвърлено от Средновековието в наше време. Днес съществуват единици майстори в това дело. Важното е, че това умение продължава да съществува и се предава от поколение на поколение.

Размерът на молитвениците е не по-голям от гръцки орех. Собствениците им, като правило, са най-богатите хора в Северна Европа.

Това бил своеобразен символ не толкова на вяра, но и на състоятелност.

Такива молитвеници се носели на пояса или вместо молитвената броеница.

Вътре в тях имало известни религиозни сцени.

Такива молитвеници могат да бъдат намерени като единични екземпляри на изложби, в музеи или частни колекции.