В John Wardle Architects  са предположили, какъв ще бъде австралийският Мелбърн след 100 години.

Техният проект Multiplicity – „Множественост“ демонстрира огромен мегаполис, растящ не на ширина, а надолу и нагоре.

За да се придвижиш из този град на бъдещето, ще трябва да използваш подземни и въздушни трасета.

Над целия град ще има общ прозрачен „покрив“, който ще се използва за отглеждане на храна, събиране на вода и слънчева енергия.

Според съвременните учени, алуминият в големи количества е много токсичен за човешкия организъм. Той може да предизвика поражение на нервната система, да породи анемия, да навреди на бъбреците и черния дроб и да доведе до израстване на тумор.

Във всеки супермаркет и в обикновен магазин със стоките от първа необходимост се продава пергамент за печене и фолио.

Тогава питаме: Ако се продава фолио, трябва ли да го използваме при печене и съхраняване на любимото си ястие?

Алуминиево фолио в контакт с храната се окислява, а алуминиев хидроксид не е разтворим във вода и не се изхвърля от тялото.

Количеството алуминий, погълнато от храната, е много малко. За да получите някое заболяване при печене и съхраняване на храни във фолио, трябва да  го използвате ежедневно.

Това означава, че можете да използвате фолио за готвене, но не често.

Жителите на много градове в света забелязали, че на улиците им имало малко врабчета. Това силно обезпокоило гражданите.

Изчезването на какъв да е вид свидетелства за нарушението на местната екосистема.

Учените веднага започнали да търсят отговор на въпроса: Защо врабците са изчезнали от градовете?

Оказало се, че причината за това е модернизирането на градското пространство.

През последните години големите градове са станали много шумни и претъпкани с автомобили. Екологичната обстановка в тях е станала много лоша.

За това врабчетата предпочитат да се преместят в предградията или селски райони, където е тихо, зелено и има много храна – различни насекоми.

Тази сутрин Виктор закъсняваше за работа. Дали часовникът не бе звъннал или той не бе го чул, нямаше никакво значение. Виктор трябваше да се състезава с времето, от което сериозно бе изостанал.

Когато се върна от работа, го чакаше го пухкава изненада. На креслото му се бе настанил гостенин, който го посрещна с мяукане.

Виктор разроши косите си с ръка и усмихвайки се каза:

– До колкото си спомням тази сутрин нямах котка.

Той погледна към прозореца, който бе забравил, когато бързаше за работа и поклати глава, след това се обърна към неканения си гост:

– Ясно от къде си се промъкнал. Странно държиш се, сякаш тук си живял цял живот.

Виктор огледа котката, която се оказа котарак.

– Няма нашийник, – каза си Виктор.

След първото запознанство, котаракът започна да обикаля Виктор и да се отърква в крачолите на панталона му, като от време на време мяукаше.

– Навярно си гладен, – каза си Виктор и бързо отиде до близкия магазин.

Там той бързо купи храна и котешки принадлежности, а след това се върна обратно.

Котаракът беше толкова доволен, че мъркаше, докато ядеше.

След като го нахрани, Виктор обиколи съседите си, с един единствен въпрос:

– Да ви се е изгубила котката?

Но съседите вдигаха рамене и не можеха да кажат, чий е изгубеният котарак.

– Явно, ще останеш при мен, но утре трябва до отидем до ветеринара.

На следващия ден новоизпечения собственик заедно с котарака посетиха близката ветеринарна клиника.

Котаракът бе проверен за паразити, бълхи, ваксинираха го и му направиха всички необходими процедури.

Ник, така нарече котарака си Виктор, вече се чувстваше като у дома си. Когато откри банята, веднага скочи във ваната. Спокойно, там нямаше вода.

Когато Ник  се запозна с новата обстановка, взе да се заседява в скута на Виктор. През останалото време се въртеше край новия си стопанин и постоянно си „просеше“ милувки.

Виктор разказваше на приятелите си за появилия се от не знам къде котарак:

– Мисля, че е доволен от новото си място. Какво да го правя, той сам избра мен и моя дом.

Бразилският скитащ паяк или банановият паяк е най-отровният известен такъв. Той е един от най-големите видове паяк в света.

Често се среща в тропическите гори на Южна Америка. Израства до 13-15 см.

През нощта тези паяци се скитат в джунглата, оттам и името им, за да търсят храна, а през деня се крият в тъмни и влажни места в близост до човешките жилища.

Ухапването му е много болезнено и отровата съдържа невротоксин, който причинява загуба на мускулен контрол и затруднено дишане, което води до парализа и в крайна сметка до задушаване.

Интересното е, че при ухапване бразилският скитащ паяк не винаги инжектира отрова, това се случва само при 30% вероятност.