В периферията на вселената се намира един магазин. Табелата на магазина я няма от доста дълго време, след като я отнесе космически ураган, а собственикът не постави нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бе огромен. Тук може практически да се купи всичко: огромни яхти, големи коли, апартаменти в столицата, пост на вицепрезидент на корпорацията, пари, брак, деца, любима работа, красива фигура, победа на конкурс, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти много други неща. Не се продаваше само живот и смърт. С това се занимаваше друг офис, който се намираше в другия край на галактиката.
Всеки който идваше в магазина, а има и такива, които и един път не стъпваха в него, оставайки в къщи и оплаквайки съдбата си, най- напред узнаваше цената на своето желание. А цените бяха различни.
Например, любимата работа струва отказ от стабилност и предвидимост, готовност за разходи при планиране и структуриране на живота си, вяра в собствените сили и решение да се работи там, където е приятно и се харесва на човек, а не там, където трябва.
Властта струваше много повече: отказ от някои собствени убеждения, винаги да намираш рационално обяснение на нещата, да можеш да отказваш на другите, да знаеш цената си, а тя трябва да е достатъчно висока, да казваш „Аз“ заявавайки за себе си, независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои цени се оказаха странни. Брак можеше да се получи практически даром, но щастливия живот стуваше скъпо. В цената му се включваше лична отговорност за собственото си щастие и способността да се радваш на живота, знаейки своите желания да се откажеш от сремежите съобразавайки се с околните, малко чувство за вина, умение да оценяваш това, което е, да разрешиш на себе си да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствените ценности и значение, отказ от бонуси „жертви“, риск да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идваше в магазина беше готов да купи желанието си.
Някои като видеха цената, се обръщаха и си тръгваха.
Други дълго мислеха, пресмятаха и размишляваха от къде да вземат още средства.
Някои започваха да се оплакват от високите цени и молеха собственика на магазина за отстъпка или питаха кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха исканото желание, увито в красива шумоляща хартия.
На щастливците другите клиенти гледаха завистливо. Те си шепнеха помежду си:
– Навярно собственикът на магазина е техен познат и желанията са им дадени просто така, без всякакво затруднение.
На собственика на магазина често предлагаха да намали цените, за да увеличи купувачите си, но той винаги отказваше, казвайки:
– От това ще пострада качеството на желанията.
Когато питаха собственикът;
– Не се ли страхувате, че ще се разорите?
Той клатеше глава и отговаряше:
– Във всяко време ще се намерят смелчаци, които ще са готови да рискуват и ще променят живота си, отказвайки се от обикновенния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си и своите желания, имащи сили и средства за това, за да заплатят изпълнението на желанията си.
Излизайки от магазина може да видите обявление, което виси на вратата:
„Ако твоето желание не е изпълнено, значи то още не е платено“.

През 1855 г. Лондонското филхармонично дружество  поканило Вагнер да даде няколко концерта в столицата.
Веднага щом Вагнер се появил в Лондон срещу него се надигнали нападки. В музикалните кръгове се носел слух, че той снисходително се отнасял към такива безпорни авторитети, като Моцарт, Керубини, Бетовен и ги „измъчва в техните концерти“, колкото си иска.
Лондончани особено били раздразнени от това, че Вагнер дирижирал симфониите на Бетовен наизуст. Дали му да разбере, че според тях това е неприлично и подчертава неуважителното му отношение към Бетовен.
На следващия концерт партитурата лежала на пюпютъра. Успехът на концерта бил изключителен. Ценители на музиката заобиколили Вагнер и развълнувано го поздравявали:
– Нали ви казахме! ….. Така съвсем по друг начин звучи! Истинско Бетовеново звучение! Колко перфектно се получи темпото на скерцото! Как брилянтно въведохте виолите! ….
След тези думи един от музикалните ценители грабнал отворената партитура и …
О, ужас! Това била партитурата на „Севилския бръснар“ плюс приложения за фортепиано, които стояли най-отгоре …

Може би някои от вас се надяват, че ще им повишат заплатите, че успешно ще минат изпита или че ще победят на важен конкурс?
Но всички тези малки цели зависят от външните обстоятелства, които не можете да контролирате.
Например, като: Колко положително ще оцени вашата работа началника ви? „Правилните“ ли въпроси ще ви зададе изпитващия? Кое по ред ще се окаже вашето име в списъка между хилядите други участници?
Но всички тези малки неща става незначителни в сравнение с най-важното ни упование, упованието ни в Христос.
Тази надежда не се основава на нас самите, нито на нашите успехи, а само на „кръвта и праведността на Христос“.

Замисляли ли сте се за това, кокво невероятно количество информация се излива върху нас всеки ден: телевизионни реклами, електронна поща, телефонни обаждания, списания, брошури, видеоклипове, плакати, разговори – списъкът е почти безкраен.
Каква част от тази информация наистина оформя нашето мислене? Колко източници ни убеждава, че пътят към щастието е чрез придобиване на телесна красота, пари, слава и стотици други неща?
Колко от тях се стремят да ни накара да вярваме, че най-важното нещо в живота са финансовия успех, уважението на другите, власт, секс? Много е трудно да се устои на натиска на цялата тази информация.
Но Бог ни призовава да оформяме мисленето си само въз основа на Неговата истина. Това, което е ценно в света е безполезно пред Бога. Светът презира ценното и възвишеното у Бога.
Кой е твоят учител и господар – Христос или света?

К.Т.Стад известен кембриджски играч на крикет и мисионер-пионер още, когато учел в Кембридж написал следните стихове:
„Животът ни е даден само веднъж
И преминава бързо.
Това, което сте живели, следвайки Христос,
То ще остане завинаги“.
Животът е една прекрасна възможност да се приготвим за вечността. Ако ние сме достигнали успех във всичко останало, но не сме успели в това, нашият живот е преминал напразно.
Никой не може да помогне на човек, който е изпуснал тази възможност, да се приготви за срещата с Бога.
Всеки ден ни се дава само веднъж и изчезва завинаги.
Как ще го изживееш за себе си или за Христа?
Запомни: „Това, което си живял следвайки Христос, то ще остане завинаги“!