Докато гледах към паяжините над прозорците на горния етаж и мислех как да ги почистя, долетя една птичка и изпя една прекрасна песен. Докато слушах птичката, забравих за паяжините.

Така и Бог идва в нашето забързано ежедневие и Божието присъствие ни помага да отместим поглед от проблемите.

Ако отворим очи и се огледаме наоколо, ще открием Твореца, който ни носи радост, светлина и песен дори в мрачните места, през които трябва да преминем.

Очаквам, че чрез Божията сила ще мога да нося светлина и радост на тези, които срещам. Може би нашите постъпки и думи ще помогнат на някого да отмести поглед от проблемите и ще се усмихне.

Ако сме отворени към водителството на Святия Дух и обновяваме умовете си с помощта на Божието Слово, ще бъдем променени, за да можем на свой ред да променяме света.

Самолетът постоянно потъваше във въздушни ями. Пилотът съобщи:

– Поради лошите метеорологични услови може да се почувствате малко неразположение, но не бива да се притеснявате.

Въпреки това Блага бе изплашена по време на този полет. Облегна се назад и затвори очи. Внезапно в ума ѝ изникна мисъл: „Бог няма да задреме“.

Изведнъж спокойствие заля тялото ѝ. Тогава се замисли за пилота, който стоеше буден, докато всички останали пътници спяха. „Той не се разсейва и държи самолета под контрол“.

Тогава защо да не можем да се доверим на нашия Небесен Отец, Който е създал и контролира целия свят. Той никога няма да заспи?

Можем без страх да се доверим на Бога, като се оставим в неговите ръце. Той ще ни води, защото ние не виждаме пътя пред себе си.

Стоянка бе много малка, но въпреки възрастта си започна да взима уроци по пияно. Учителката ѝ бе забелязала, че свиренето  не бе от талантите ѝ, за това ѝ даваше по-лесни произведения. Така Стоянка се труди цяла година и накрая се отказа от пияното.

Минаха години и тя извади от шкафа старите ноти и се опита отново да ги изсвири. Този път, като че ли желанието ѝ бе нараснало и тя  се упражни повече.

След като повтори познатите мелодии, започна да учи нови. Така научи доста нови произведения.

В началото Стоянка сядаше пред пияното без да очаква кой знае какво, но постепенно откри, че музиката ѝ е в сърцето.

Веднъж бе отседнала в един хотел. И там изнесе импровизиран концерт пред гостите на хотела.

Веднъж Стоянка излезе на разходка с приятелката си Невена. Тя сподели с нея преживяванията си относно музиката, а накрая каза;

– Знаеш ли, днес изпитвам подобни чувства, когато се опитвам да запомня някой библейски стих наизуст. В началото ми бе много трудно, но постепенно Словото намери пътя от ума към сърцето. Когато казвам някога стих от Библията, ме изпълва много по-голяма радост, отколкото, когато свирех на пияното.

– Свиренето може да си спряла за известно време, но Божието Слово е нещо, от което никой не може да се откаже, – усмихна се Невена.

– Мислиш ли, че мога да изнеса такъв „импровизиран концерт“ пред повече хора, жадни да чуят Словото на Бога? – попита Стоянка.

– Да, защо не? Бог би подкрепил такава дейност с радост.

Ако пазим Божието Слово в сърцата си, няма да сме далече от Бога.

Във Facebook попаднах на снимка на чернокожо момиче, което е спечелило конкурса за красота във Финландия.

От долу се мъдреха насмешливи коментари авторите, на които смятаха за неуместно и странно това явление. Те пишеха за него като свидетелство за дълбокия упадък в Европа.

„Бедното момиче е много страшно и е получило наградата от умове, които нямат никаква политическа коректност“. Финландската красавица според повечето е трябвало да бъде с бяла кожа.

Съгласна съм, че излъчването на красавици в подобни конкурси е доста спорно. Най-вече поради комерсализацията на женската красота и налагане на някакъв стандарт за красота, което кара много жени да се лишават от естествената си красота, само и само за да добият исканата и търсена форма.

Но да се отрича красотата, само защото не е в „предпочитан цвят на кожата“, мисля че е прекалено.

Расизмът е отричане на християнската вяра. Съществуват чернокожи православни свещеници, които добре се грижат за папствата си. Нима такива хора трябва да се поставят по-долу от другите свещеници само заради цвета на кожата си?

Във Финландия живеят емигранти и техните потомци, които имат черна кожа. Там те са възприемани като „свои“ хора и могат да участват и побеждават във финландските конкурси.

Това  говори в полза за финландското общество, където всички хора се възприемат еднакво. Там може да съществуват заблуждения и грехове, но поне в случая следват християнското наследство на нашата цивилизация.

За да се променим, трябва да научим истината и да започнем да си избираме добри възможности за избор. Освен това трябва да се промени начина ни на мислене.

Битката с греха започва в ума, а не в поведението. Начинът, по който мислите, определя начина, по който се чувствате и определя начина, по който действате.

Ако искате да промените начина, по който действате, трябва да се започнете с промяна на начина, по който мислите.

Например, мога да кажа, „Трябва да започна да обичам децата си повече“, но това няма да работи, ако се боря само с чувствата си. В случая трябва да се промени начина, по който мисля за децата си, за съпруга си, за жена си, и чак тогава ще се промени начина, по който се чувствам и действам.

Нека да обобщим: Вие не сте това, което мислите, че сте, по-скоро това, което мислите, че сте. Битката, за да се справите с тези дефекти в живота си, започва в ума. Ако искате да промените нещо в поведението си или нещо в емоциите си, започнете с вашите мисли и отношението си към хората.

Обновяването на ума ви е свързано с думата „покаяние.“ Това не е нещо, което не искате да направите, или което е болезнено за вас.
Покаянието няма нищо общо с поведението. Става въпрос за това, ние трябва да се научим да мислим различно.

„Покайте се“ означава просто да се направим един психичен обратен завой. Това е нещо, което правите в ума си, а не с поведението си. Промяната на начина, по който мислите, ще се отрази на вашите емоции и поведение.

Когато се покаем, ние се обръщаме от вината към прошка, от ада в рая. от безсилие към свобода. от тъмнината към светлината!

Това е вид промяна, което трябва да сте в състояние да се извършите до края на живота, докато сте тук на земята.