Дойде непознат мъж в селото. Той бе странно облечен, за това селяните го оглеждаха и му се присмиваха.

Мъжът изобщо не се трогваше от усмивките и подигравките им.

Той застана на площада и започна да говори. Гласът му трещеше като гръмотевица.

– Последните знаци не предвещават нищо добро. Много скоро, в съвсем близко бъдеще, земята ще бъде обхваната от пожари, наводнения и епидемии. Необходимо е да вземете спешни мерки.

След това никой не го видя повече.

Селяните бяха смутени от думите му. Събраха се на площада да решават какви мерки трябва да предприемат.

– Какво трябва да направим, за да отблъснем тези напасти от нас?

– Как да действаме?

Всички погледи бяха отправени към дядо Захари, когото смятаха за мъдреца на селото, защото той умееше да решава и най-заплетените случаи.

Старецът се почеса по главата и започна бавно да говори:

– Първо, всеки трябва да отговори на въпроса: Кой съм аз в своята същност? Останалото е второстепенно.

Селяните го гледаха в недоумение:
– Не разбрахме. Моля те обясни ни по-подробно.

Дядо Захари ги изгледа изпитателно и се почуди на акъла им, но след това махна с ръка и започна да обяснява:

– Когато се появят пожарите, всичко наоколо ще гори. Всеки ще се чуди как да се спасява, но някой трябва да се погрижи за това. Излеят ли се пороите, мнозина ще се удавят, но някой трябва да помогне на давещите се.

– А когато дойдат епидемиите? – обади се някой нетърпеливо.

– Повечето ще се заразят и разболеят, – закани се с пръст старецът. – Ще ни са нужни хора, които да облекчават страданието на другите.

– А ясно, – чукна се по главата Жельо, – трябва да имаме подготвени хора, които да помагат на другите.

– Е, какво чакаме? Нека се разпределим, кой за какво ще помага и да започваме обучението, – нетърпеливо подскочи Дечо.

Останалите зацъкаха с езици и клатеха недоволно глава.

– Не е лека тая работа.

– Докато се наканим, тези напасти ще ни изненадат. По-добре да се захващаме, докато е време, – подвикна разгорещено Григор.

Селяните наведоха глави и се съгласиха безропотно.

Когато Анета беше малка се страхуваше да стои в къщи, защото майка ѝ бе алкохоличка. Тя я биеше, дърпаше за косите и крещеше:

– Ти си моето наказание……Заради теб си съсипах живота……Къде е онзи красавец сега да види, какво копие е сътворил…

А след това плачеше, прегръщаше малкото телце на Анета и мълвеше:

– Прости ми, дете, аз съм пропаднала жена……. алкохоличка.

Анета бягаше от прегръдките на майка си и се криеше в градината сред люляковите храсти. Там се чувстваше по-сигурна.

Гъстите им листа се извиваха нагоре, а духнеше ли вятър свеждаха клони към земята. Така се образуваше пространство, където можеше да се скрие.

Там бе тъмно, но през люляковите клончета виждаше слънцето.

– Тук никой не ме вижда, – шепнеше малкото момиченце.

Чувстваше се сигурна скрита в люляковите храсти.

Анета е вече голяма. Майка ѝ отдавна почина и я остави съвсем сама. Сега светът за младото момиче също изглеждаше плашещо място, както порутения ѝ дом едно време.

И как няма да е? Новините са изпълнени със съобщения за земетресения, наводнения, пожари, епидемии, терористични атаки, жестоки убийства, финансова криза.

Но сега тя не се нуждаеше от конкретно място, където да се скрие от ужасите в този свят. Чрез Исус Христос бе благословена с „Божия мир, който никой ум не може да схване“.

Сега Анета имаше сигурно свое прибежище, което никой не можеше да ѝ отнеме. Да, Бог бе нейната закрила и защита.

През последните 10 години горските дървета умират, поради суша и повишаване на температурата. Това е отчетено във всички континенти с изключение на Антарктида.
Учените имат две конкуриращи се теории за това как дърветата умират по време на суша.
Една от хипотезите е, че дърветата страдат от глад поради намалена фотосинтеза. Същността на друга хипотеза е, че системата за транспортиране на водата в рамките на дървото е повреден до неспособност да се възстанови в резултат от засушаванията.
Горите съхраняват около 45 на сто от въглерода на земята. Смъртта им може коренно да преобрази екосистемите, тя въздействие върху биоразнообразието, увеличава риска от пожари.
Няма значение по какъв начин умират горите, лошото е, че това се отразява на нас и нашия живот.

Броят на психични заболявания ще се увеличи поради изменението на климата,  това са констатирали от Института по климата в Сидни.

Според учените загубата на социална сплотеност пред лицето на екстремните метеорологични явления и изменението на климата може да доведе до увеличаване на тревожността, депресията, пост травматичения стрес и злоупотребата с наркотични вещества. Поне един на всеки пет анкетирани признават, че след такива природни катаклизми изпитват емоционални травми, стрес и отчаяние.

Въпреки че, циклоните, засушаванията, горските пожари и наводненията са познат елемент от живота в Австралия, няма съмнение, че климатът се променя. Затоплянето на времето води до по-екстремни ситуации, а това има сериозни последици за здравето и живота на хората. Загубата на работа и нестабилността във финансиите води до увеличаване броя на самоубийствата. Всеки десетокласник след циклона „Лари“ през 2006 г.,  е показал симптоми на посттравматично стресово разтройство.

Според ръководителя на Института за изследвания на мозъка и психиката, Research Institute,  професор Яна Хики, въздействието на изменението на климата върху социалното сближаване отдавна се подценява, но то играе ключова роля в областта на психичното здраве, което се възстановява много трудно.