Деси не можеше да сдържи сълзите си и тихо заплака. Майка ѝ отиде при нея и я прегърна.
Тя бе чула грозния възглас на едно надменно момиче, което бе минало край тях:
– Колко е дебела, – бе се изсмяло момичето. – Освен това е и грозна. Как може с такова телосложение и лице да се мярка пред хората.
Майката на Деси настигна момичето и се обърна със спокоен глас към него:
– Не е любезно да говориш така. Това е неучтиво и грубо. Извини се на дъщеря ми.
Внезапно към майката на Деси и надменното момиче приближи една жена, която веднага се развика:
– Не закачай дъщеря ми. Тя е казала самата истина. Защо трябва да се преструва?
Жената хвана демонстративно дъщеря си за ръката и без угризение, колко дълбоко е наранено друго дете, сърдита си тръгна.
– Това момиче ще израсне с мисълта, че няма да има последствия за негативното му поведение. Колко жалко – поклати глава майката на Деси.
– Мамо, – Деси се притисна към майка си и я прегърна, – тя не е лошо момиче, просто така са я научили.
Не е лесно да си родител. Особено за тези, които стават такива без да желаят това.
Никой не носи отговорност за неуспеха във възпитанието на вашите деца, скъпи родители, освен вас.
