Исторически е запазена традицията на дърворезба върху чемшир. Този вид изкуство е било прехвърлено от Средновековието в наше време. Днес съществуват единици майстори в това дело. Важното е, че това умение продължава да съществува и се предава от поколение на поколение.

Размерът на молитвениците е не по-голям от гръцки орех. Собствениците им, като правило, са най-богатите хора в Северна Европа.

Това бил своеобразен символ не толкова на вяра, но и на състоятелност.

Такива молитвеници се носели на пояса или вместо молитвената броеница.

Вътре в тях имало известни религиозни сцени.

Такива молитвеници могат да бъдат намерени като единични екземпляри на изложби, в музеи или частни колекции.

Бонифаций бил роб на една благочестива аристократка Аглая. Робството му съвсем не било тежко за него. Бонифаций трябвало само да следи за многобройните желания на господарката си. Работата не била изморителна, животът му бил осигурен, имало много веселие с трапези и развлечения.

Случило се така, че Бонифаций и Аглая се влюбили един в друг, но не могли да сключат брак. Римският закон забранявал подобни отношения между патриций и роб.

Намиращи се блудно съжителство, на влюбените това им тежало и те се стараели това да „компенсират“ с дела на милосърдие.

Веднъж Аглая заповядала на своя роб да отиде в Източната част на Римската империя, където имало голямо гонение на християни.

Бонифаций трябвало да откупи мощите на един от тези мъченици, за да може господарката му да го запази в дома си. Такава била благочестивата традиция сред християните.

Аглая снабдил с необходимата сума пари слугата си. Тръгвайки Бонифаций я попитал на шега:

– Какво ще стане ако аз не намеря тяло на мъченик, а на теб ти донесат моето тяло, измъчено за Христос? Ще го приемеш ли с чест?

Аглая строго го наказала, за това негово лекомислие.

Пристигайки в нужния град, Бонифаций се установил в една странноприемница, а след това се отправил към главния площад, където по това време били измъчвани и екзекутирани християни в цирка, популярно по това време „представление“.

Той си купил билет и седнал на трибуната.

Какво се е случило тогава в главата на юношата, никой не знае. Гледайки страданията на християните, той изведнъж скочил на арената и започнал да целува измъчваните и да ги облива със сълзите си.

Един от войниците го попитал:

– Кой си ти?

Бонифаций твърдо отговорил:

– Аз съм християнин.

Няколко дена пред очите на същата публика той издържал ужасни мъчения. Останал несломен и бил екзекутиран.

След известно време на любимата му наистина ѝ донесли мощите …. на нейния бивш роб.

Първото споменаване за честване на Рождество в Япония е през 1552 г., когато езуитския мисионер провел меса в Ямагучи.

Смята се, че малки празници са се провеждали и по-рано още от 1549 г., когато Свети Франциск Ксаверий е пристигнал в Япония.

Рождество се отбелязвало до 1635 г., когато шогуна Токугава е забранил християнството с едикт Сакоки.

В продължение на почти 230 години християнството тайно се е изповядало само от кокуре (скрити християни).

След реставрацията при Мейджи, вследствие от западното влияние, християнството отново станало законно и традицията да се празнува Рождество се възобновила.

През това време, в Япония се появил Санта Клаус, местният наричали Санта Сан или Санта Курьоси.

През 1875 г. в токийското училище Харадзьо при празнуването на Рождество се появил Санта Клаус облечен като самурай.

След няколко години, в 1898 г. се появила и детска книга за Санта Клаус, която се нарича Сантакуро.

Бъдни вечер е ден на интензивна подготовка за Рождество Христово, В църкви, които се ръководят от грегорианския календар този празник се отбелязва на 24 декември.

Някои православни църкви, включително и на Руската православна църква и гръцко-католиците продължават да празнуват Рождество по Юлианския календар (стар стил) на 6 януари.

В края на III – началото на IV век, християни започнали да празнуват рождество и Кръщението на Спасителя на същия ден 6 януари под общото наименование на Богоявление. Тази традиция продължава Арменската апостолска църква и до днес.

В средата на IV век Римската църква започна да празнуват Рождество на 25 декември, отделно от кръщението на Господа.

Според православната традиция, в навечерието на Рождество е прието да се отказва храна до края на поста.
Самата традиция е да се пости „до първата звезда“ е свързана с преданието за появата на Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Христос, но това не е записано в устава на църквата.

След поста е прието да се започва с накиснати зърна на пшеница в мед и плодове.

При католиците традиционен строг пост в навечерието на Рождество не е задължителен.

Прието е вечер семейството да се събере на тържествена трапеза с постни ястия. Преди да започнат храненето се чете откъс от Евангелието за раждането на Исус Христос.

В източноевропейските страни съществува обичай да се разчупват на тази трапеза рождествени хлябове.

След свършването на семейната трапеза вярващите  отиват в църквата на вечерно богослужение посветено на празника на Рождество Христово.