Първото споменаване за честване на Рождество в Япония е през 1552 г., когато езуитския мисионер провел меса в Ямагучи.

Смята се, че малки празници са се провеждали и по-рано още от 1549 г., когато Свети Франциск Ксаверий е пристигнал в Япония.

Рождество се отбелязвало до 1635 г., когато шогуна Токугава е забранил християнството с едикт Сакоки.

В продължение на почти 230 години християнството тайно се е изповядало само от кокуре (скрити християни).

След реставрацията при Мейджи, вследствие от западното влияние, християнството отново станало законно и традицията да се празнува Рождество се възобновила.

През това време, в Япония се появил Санта Клаус, местният наричали Санта Сан или Санта Курьоси.

През 1875 г. в токийското училище Харадзьо при празнуването на Рождество се появил Санта Клаус облечен като самурай.

След няколко години, в 1898 г. се появила и детска книга за Санта Клаус, която се нарича Сантакуро.

Аванос е много стар град със собствени традиции и история. Първото му споменаване датира от 3000 г. пр. Хр. Днес е известен със саксиите си от минерали и червена глина, които жителите добиват от Червената река. Напоследък името на този град се споменава само във връзка с факта, че в Аванос е създаден единственият музей в света на женски коси. Собственикът на този необичаен музей е Chez Galip.
Музеят се намира в мазето на магазин за керамика. В него буквално висят коси принадлежащи, според думите на собственика, на 16 хиляди жени. Общата експозиция на музея е невероятна. Тук всеки фен на косата може да намери нещо за себе си. А лошата новина е, че експонатите не се продават.
Galip  твърди, че е отрязал всяка къдрица. Как е уговарял жените да се разделят с косите си не споделя, а лукаво се усмихва и загадъчно повдига ръмена. Така че, ако отидете в Турция и имате красива коса, пазете се от този човек, които не знам по какъв начин, но ще се опита да получи коса и от вас, за да попълни колекцията си.
Историята на този странен музей започва преди 30 години, когато любимата Cesana на Galip принудително трябвало да напусне Аванос и да отиде да живее в друг град. На раздяла тя оставила на възлюбения си рус кичур от косата си. Оттогава Galip разказва тази сантиментална история на всички дами посетили магазина му за керамика, а те съчувствайки на мъката му, отрязвали кичур от своята коса. Така той събрал голямо количество женски коси и решавайки да сподели със света тази красота, открил музей на косата.