Слънцето грееше и излъчваше топлина, макар че бяхме още януари.
Днешния ден бе почивен, но в душата на Захари Спасов се таеше напрежение. Той бе излязъл да се разсее и поразвлече.
В парка срещна приятеля си Григор Смеянов.
– В какво време живеем само, – въздъхна тежко Захари. – Нервите ни са изпънати, като струни на музикален инструмент, до край и всеки момент могат да се скъсат.
– Откакто изобретиха електронните часовници много неща се измениха, – скептично додаде Григор.
– Че какво ни пречат часовниците? – попита Захари.
– Сега ние отделяме много време на умните си часовници, смартфоните и лаптопите си. Темпът на животът ни е станал по-бърз. Даже нашето „спокойно“ ходене се ускорява, – поясни Григор.
– Това е вярно особено за градовете, – съгласи се Захари, – а това оказва негативно влияние на здравето ни.
– Знаеш ли, – Григор вдигна показалеца на дясната си ръка нагоре, – един професор бе казал, че ние се движим бързо и все по-бързо. И отношенията помежду ни са такива. Това енергично движение ни кара да мислим, че всичко може да стане веднага, на момента.
– Може ли изобщо да се контролира времето? – попита изпълнен със съмнение Захари.
– Тайната за управлението на продължителността за извършване на нещо, не се състои в това да се забързват нещата или да се забавят, – загадъчно се усмихна Григор.
– Тогава в какво? – очите на Захари искряха от любопитство.
– Единствено в пребъдването в Бога.
– Какво означава това? – недоумяваше Захари.
– Това е да прекараш повече време с Господа, – обясни Григор. – Този, Който ни е формирал, знае нашите цели и планове, най-добре може да ни упъти към най-добрият вариант.
– Тогава какво да правим? – Захари повдигна отчаяно рамене.
– Нашето време на земята не е вечно. И все пак ние можем да го управляваме разумно, не от гледна точка на часовника, но като даваме всеки ден на Бога. С Него ще бъдем навреме, сега и завинаги. Така и Моисей ни съветва да се обърнем с молба към Господа: „Научи ни да броим дните си, че да си придобием мъдро сърце“.
