Любо имаше дванадесет местна кола, с която превозваше пътници.

По време на ограниченията около епидемия, която бе плъзнала по целия свят, доходите му секнаха.

Когато всичко свърши и той отново можеше да кара хора, си каза:

– Сега ще си наваксам.

Този ден той забеляза Тони, който седеше на пейката и бе много притеснен.

– Всяка минута е от значение, – каза си Любо, – колкото повече пътници, толкова повече пари.

Нещо го зачовърка отвътре.

– Човекът има нужда от помощ. Мога ли да го подмина? Ами ако аз изпадна в подобно положение …

Любо слезе от колата, отиде до Тони и изслуша болката му.

Успокои го и дори му помогна с пари. Бяха последните му, но Тони бе в голяма нужда.

В същия ден, Любо имаше много пътници. Изкара доста пари. Това, което даде на Тони, не само му се върна, но се утрои.

– Верен е Бог, – усмихна се Любо. – Моите нужди са Негова грижа. Само трябва да го следвам.

Това бе съвсем неочаквано. След тридесет години брак Марта чу съпруга си да казва:

– Аз обичам друга жена. Напускам те.

Марта изтръпна. Страх обзе сърцето ѝ за дома, доходите ѝ и не на последно място за приятелството с мъжа, когото обичаше.

Отхвърлянето му предизвика силна болка в нея.

Тя бе съкрушена.

– Ами ако приятелите ми сега ме оставят, заради …, – прошепна в плача си тя.

Марта щеше да има нова самоличност на разведена, а това я изпълваше със срам.

С часове Марта стоеше пред Бога в момент, в който нейния свят се рушеше, съкрушена от мъка и стрес.

– Божието Слово все още е вярно, – казваше си тя. – Господи, вярвам, че все още имаш план за мен. Това тежко време за мен, поставям в Твоите ръце.

Тя Му се довери за помощ, утеха и снабдяване.

Бог има добри неща за нас. Докато чакаме изпълнението им, можем да намерим убежище в Неговото присъствие.

Ние знаем кой е Бог и какво може, за това сме укрепени и насърчени независимо с какво се сблъскваме в живота.

Ръководителят на общинския съвет Джейн Ким активно популяризира идеята за въвеждане данък за използване на роботи. Това ще принуди фирмите, които са заменили работници с роботи, да компенсират хората, които са загубили работата си.

Не отдавна, основателят на Microsoft Бил Гейтс предложи данък върху роботи, а сега тази идея ще се въведе от Джейн Ким.  Сега тя възнамерява да обсъди този въпрос с лидерите на технологичната индустрия, представители на профсъюзите и различни политически лидери.

Каква е същността на тази идея? Обикновено работниците плащат осигуровките, които отиват в бюджета и се изразходва за различни социални нужди, в крайна сметка, в идеалния случай, служат на самите данъкоплатците.

На роботите не плащат същите заплати и социално осигуряване, защото те не се нуждаят от тях, за разлика от хората. С въвеждането на данъка върху използването на роботи, парите ще бъдат пренасочени към бюджета и обслужване на хора.

Автоматизация ще бъде един от най-големите проблеми, свързани с неравенството на доходите.

Въпреки това, не всички споделят тази идея, като министърът на търговия в САЩ Уилбър Рос, които вярва, че данъци за роботите ще навреди на бизнеса, по-специално на тези, които са преминали към роботизацията за по-ефективно производство.

Мартин влезе в един ресторант с майка си. От един час той си мечтаеше за един хубав обяд.  Скоро към тях се присъедини и баща му.

Седнаха на една маса и сервитьорката донесе менюта. След няколко минути майката на Мартин го хвана за ръката и тримата тръгнаха да излизат от ресторанта.

– Мамо, защо си тръгнахме без да обядваме? – попита Мартин.

Майка му само мълчаливо му посочи една табела. Мартин все още не ходеше на училище и не знаеше да чете, за това попита плахо:

– А там какво пише?

– „Заведението не сервира на чернокожи“, – прочете набързо майката.

– Това не е правилно, – каза бащата. – Никога не бих се хранил в ресторант, в който се сервира само на определени хора.

Когато прочетоха горната история Младен и Радко се натъжиха.

– Ако днес расизма спрямо чернокожи е незаконна в нашата страна, това не означава, че той не съществува под други форми на дискриминация, – каза още по-печално Младен.

– Какво искаш да кажеш? – погледна го изненадан Радко.

Младен погледна приятеля си в очите и обясни:

– Всеки път, когато показваме различно отношение към определени хора, било заради облеклото им, техните доходи, националността или по друга някаква причина, ние проявяваме дискриминация към тях. Това е грях.

– Вярно е, че като християни, ние трябва да се ръководим от закона за любовта към ближните, – съгласи се Радко.

– За съжаление не спираме да разделяме хората по различни критерии, – добави с болка Младен.

– Чувах баща ми да казва, че това не е правилно. – каза Радко. – Нали всички сме равни пред Бога?

– Дори различните от нас хора са Божии деца.

– Нека Бог да ни помогне да гледаме и се отнасяме към хората така както Той го прави.

Идеята за плъзгащи се врати идва от древен Китай и Япония. Зародили се в Китай, плъзгащите врати бързо се разпространили в Япония.

Те не съответстват на източния минималистичен стил, поради малките помещения, предназначени в тези страни за живеене.

Такива прегради на жилището отделят хората живеещи в тях и оставало място за съхранение на вещите. Така се запазвал реда и хармонията в дизайна.

Плъзгащите врати се изработвали от различни материали, в зависимост от доходите на стопанина.

Най-старите плъзгащи се прегради са изработени от стъкло. Те били украсени със скъпоценни камъни и метал.

С течение на времето диапазона на използваните материали се разширил.