Този кораб е пример за отсъствие на логика и загадъчност.

През 1972 г., във водите на Атлантическия океан, близо до Португалия е плавал кораб в отлично състояние.

След като го огледали, спасителите били много изненадани от факта, е личните вещи на пътниците, половин годишния запас от провизии и въобще всевъзможни ценности на борда на загадъчния лайнер са останали недокоснати, но хората изчезнали безследно.

Известно е, че през декември 1872 г. корабът е открит в Атлантическия океан без жива душа на борда и очевидно изоставена въпреки хубавото време. Екипаж се е състоял предимно от опитни и способни моряци.

Корабът бил намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още опънати платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар.

Това изчезване се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена.

Навярно много от вас са забелязали, че преди влака да тръгне, машинистът „дава малко назад“.

Защо го прави?

Не сте ли се замисляли до сега? Тогава помислете малко? Защо наистина го прави?

Съобразете, какво е състоянието на вагоните преди тръгването на влака.

Трудна ли се оказа тази загадка. Мисля, че човек не е нужно да бъде машинист, за да съобрази.

Ако не сте успели да се досетите, не се отчайвайте, ще имате още възможности, за да покажете вашата находчивост и съобразителност.

А сега ето и …

Отговор: Това е необходимо, защото връзките между вагоните са много обтегнати. Ако в такова състояние локомотива потегли, той трябва да придвижи едновременно от мястото целия товар.

Ако се отслабят малко връзките между вагоните, те ще се ускорят едни други, без да предизвикат излишно натоварване на двигателите.

Април 2016 г беше най-горещият в историята за наблюдение на състоянието на атмосферата.

Учените не се решават да се правят прогнози за бъдещето. Въпреки това, експертите не изключват  възможността тази година да сме свидетели на нови температурни рекорди.

Тези процеси са причинени от високи нива на емисиите на парникови газове, както и на Ел Ниньо, които се характеризират с колебания на температурата на повърхностните води в екваториалната част на Тихия океан, значително въздействащи върху климата.

Според учените, за около 195 от 201 вида животни и птици в Арктика се очаква смърт заради климатичните промени, които са причинени от глобалното затопляне.

Този ден беше много тежък за Симона. Ту валеше, ту слънцето се опитваше да надникне между облаците, но топлината му не се усещаше заради студения вятър.

Тя се прибра у дома си и приседна на края на дивана за малко, но изведнъж се строполи на пода ….

Така я завари един от синовете ѝ. Момчето се уплаши и започна да се тресе цялото, но намери сили и звънна по телефона:

– Мама ….. припаднала …. Вазов …14 а….

Линейката бързо дойде и Симона бе откарана бързо в болницата. Съпругът ѝ Веселин и двамата ѝ сина всеки ден ѝ ходеха на свиждане, но състоянието ѝ не се бе променило.

Вече 12-ти ден Симона беше в кома. Лекарят предложи на Веселин:

– Нека да изключим апаратите, които поддържат живота ѝ.

Веселен все още хранеше някаква надежда, че жена му ще отвори очи и за това каза:

– Бих искал да се посъветвам и с останалите от роднините и тогава ….

– Побързайте, – настоя лекарят, – няма смисъл да се отлагат нещата.

Веселин с натежало сърце се прибра в дома си. Звънна на близките на жена си и им каза, че иска да поговори с тях относно състоянието на Симона.

Повечето бяха заети, но някои от тях дойдоха. Когато леля ѝ Станка чу за какво точно става въпрос каза:

– Веселине, никой не е искал това да се случи, но Симона все казваше: „Когато умра, искам да стана донор на органи“. Каква по-добра възможност от тази, да изпълним желанието ѝ.

И всички се съгласиха.

На другия ден роднини и близки се събраха край Симона, за да се сбогуват с нея.

Веселин се надвеси над нея и тихо ѝ прошепна на ухото:

– Бори се, любов моя. Не трябва да преставаш да се бориш.

И изведнъж …. Това, което се случи силно разтърси всички присъстващи.

Жената, която изобщо не се движеше и не говореше, внезапно каза:

– Аз съм борец.

Това беше само началото. Скоро Симона се пооправи и напълно се възстанови.

По-късно тя споделяше с приятелите си:

– Думите на любимият ми бяха чудотворно лекарство за мен. Те спасиха живота ми. Не преставайте да казвате на хората, които обичате, колко скъпи са те за вас.