Архив за етикет: успокоително

Изоставената лудница в Норвегия

unnamedВ малкия норвежки град Лиер се намира психиатрична болница Lier Sikehus. Четири от корпусите ѝ са изоставени по неизвестни причини, в далечната 1985 година.

Известно е, че по време на работа в тази сграда са провеждани експерименти с хора.

Тук е останало всичко: оборудване, легла, дори списания и личните вещи на пациентите.

Останалите осем корпуса на болницата работят и до днес.unnamed1

Психично болни хора с най-сложните случай са изпращани за лечение в тази болница. Но дали това наистина е било лечение?

В Лиер върху пациентите са изпитвали нови лекарства с цел да изведат медицината на по-високо ниво.

Официално е било прието, че експерименти върху хора се извършват само с пълното им съгласие, но как може да даде съгласие  психично болен човек, който е под въздействието на успокоителни?

unnamed2Върху хората са изпитвали LSD, лечение с електрошок, извършвали се изследвания на мозъка и дори много повече.

Според някои данни изследванията са финансирани от американското министерство на отбраната.

В спонсорираното взели участие и големи фармацевтични компании. Една такава компания отпуснала пари за изследване влиянието на твърдите наркотици върху човешката психика.

Норвежкото правителство се опитва да забрави това място и да спре всякакви споменавания за него.

В тази болница е правена на пациентите лоботомия. Операция, в която една от издатините, предна, париетални, времеви и тилната се изрязва или се изключва от другите области на мозъка. unnamed3Операцията се извършва чрез въвеждане на игла в черепа през окото.

В действителност пациентите ставали по-спокойни, но общото им състояние се влошавало.

Болницата е построена през 1926 г. и е била проектирана за 700 пациента. Първоначално се е наричала  Lier Asylum – убежище, а след това била преименувана на Lier Psykiatriske Sykehus.

Клиниката е много популярна сред туристите, но не всички имат желание да я посетят.

Време на отстояване

imagesРъцете на Марта трепереха върху волана. Имаше нужда от още едно успокоително, но рискуваше да заспи на магистралата. В крайна сметка сегашното ѝ положение не беше нещо ново.

– Никога до сега не съм забременявала, – Марта нервно удряше по волана. – Винаги избирах труднодостъпни мъже. Целият ми живот ми е една поредица от необясними решения.

Тя много добре си спомняше, че двама терапевти бяха вдигнали ръце от нея. Те бяха се отчаяли от положението ѝ. Тя на пук на всичко успяваше да поддържа някакъе ритъм на живот си, въпреки самоунищожителното си поведение. Марта едва се крепеше на ръба, за да не рухне.

Сегашният ѝ терапевт бе жена. Връзката им се бе запазила, защото лекарката ѝ позволяваше да пропуска сеансите и да ѝ се обажда, когато има нужда. Марта имаше чувство, че това е единствения човек, който я разбира.

Трябваше да ѝ звънне. Терапевката ѝ не знаеше, че е бременна. Марта не ѝ бе казала и за паническите си пристъпи. С нея връзката ѝ се задържа четири години, но въпреки това на Марта ѝ бе трудно да иска помощ точно от нея.

– Депресията е слабост, а не заболяване, – обичаше да повтаря дядо ѝ. – Психиатрите са по-болни и от пациентите си.

Ако бе ходила като малка на терапевт, може би сега нямаше да има тези проблеми. Майка ѝ също не подкрепяше идеята за психотерапия:

– Помогнаха ли на баща ти, след като преживя онзи шок? А ми на сестра ми? Дори един от тези психотерапевти я прелъсти.

Марта си спомняше много ясно. Когато беше на двадесет и три години искаше да се самоубие. Тогава нито лекари, нито психолози можеха да овладеят променливите ѝ настроения. Не можаха да я освободят от кошмарите ѝ. Тя продължи да пие и да се хвърля безрасъдно в поредица от сексуални връзки.

Нощният пейзаж преминаваше от малки долини в хълмисти дъбови и борови гори. Марта долавяше плисъка на реката отляво. „Тече си на юг, – помисли си Марта, – както го е правела хилядолетия, нехаеща за човешката мъка“.

Искаше ѝ се да бъде силна, само заради детето, което носеше в утробата си. Няма значение, дали Стоян ще остане с нея.  Тя бе решила вече, че ще роди това дете и ще го отгледа.

Това беше живот и той трябваше да се запази. Може би това щеше да ѝ помогне да се пребори и със своите проблеми. До сега не се бе опълчвала, а се носеше по течението на живота. Време беше да се противопостави, тя знаеше, че ще трудно, но трябваше да победи, заради малкото, което растеше в нея.