В Сибирския Физико-техническия институт в Томск учени са създали първата хидрометалургична технология увеличаваща отделения ванадий съдържащ се в желязна руда.

За да се получи желязо, титан и ванадий, учените предложили да се измени кристалната решетка на минералите.

Железния концентрат може да се използва за чугунолеярните заводи, ако в тях титана не надвишава 4%.

Такива показатели не са достигнати от нито един известен способ при преработка на титаномагнитнатова руда. За това богатите местонахождения, които геолозите са разкрили отдавна, до сега не са усвоени.

С помощта на екологично безвредни реактиви учените създали сложни системи, които позволяват селективно отделяне на желязо, титан и ванадий. Металите се извличат не само от повърхността, но и от минералите, което прави добива много по-голям.

Тази технология е особено важна за работата в Арктика, където има големи запаси от минерални суровини.

Новият подход насочен към развитието на технологиите за преработка на рудните изкопаеми може да се използва не само за титановата магнитна руда. В бъдеще се очаква да се отделя злато, уран и много други ценни елементи от минералите.

Тази година при арктическите ледове няма да има анти рекорд.

По данни от 14 август, площта на морския лед в Арктика е била 5,61 милиона квадратни километра. Тази стойност е третата най-ниска за тази дата.

Площта на леда е забележимо по-малка от обичайната по това време забелязана в Бофорт, Чукотско и Източно Сибирско море, която рязко контрастира с обширния лед в морето Лаптев, поради който Северно морския път остава затворен.

Прохладните условия в атмосферата коригирали прогнозите за рекордно малка площ на леда през тази година.

Въпреки че сезона на топене ще продължи до средата на септември, малко вероятно е да се повтори и обнови спрямо предишния анти-рекорд от 2012 г.  – 3,39 милиона квадратни километра.

Април 2016 г беше най-горещият в историята за наблюдение на състоянието на атмосферата.

Учените не се решават да се правят прогнози за бъдещето. Въпреки това, експертите не изключват  възможността тази година да сме свидетели на нови температурни рекорди.

Тези процеси са причинени от високи нива на емисиите на парникови газове, както и на Ел Ниньо, които се характеризират с колебания на температурата на повърхностните води в екваториалната част на Тихия океан, значително въздействащи върху климата.

Според учените, за около 195 от 201 вида животни и птици в Арктика се очаква смърт заради климатичните промени, които са причинени от глобалното затопляне.

Кучето на име Боцман се появи в метеорологична станция на Белия остров в Карско море, преди няколко години.

Кучето се бе родило на палубата на ледоразбивача, който доставяше  нужните материали на метеорологичната станция.

Животното се хареса на полярниците и изследователите решиха то да остане при тях.

Закалено от Арктика, кучето стана много храбро и сега пази полярниците от белите мечки, които много често приближават до метеорологичната станция.

Често на острова времето е много лошо, бушува виелица. Хората и мечките при тези обстоятелства могат и да не се видят, но Боцман винаги усеща хищниците.

Белите мечки независимо от това, че могат с един удар на лапата си да убият кучето, не го закачат, даже проявяват към него уважение.

Ако се повиши средната температура в Арктика с два градуса по Целзий, популацията на полярните комари ще създаде неудобство на местните жители и животни.

Това може да доведе до много сериозни щети на едрите бозайници в Арктика. Жилещите насекоми могат да окажат влияние на поведението на жертвите си.

Северните елени след от ухапване от комари, предпочитат да отидат в по-изолирани райони, а това оказва негативно влияние на тяхното хранене.

Значителното увеличаване на популацията на комарите ще се отрази негативно, както на дивите, така и на опитомени елени, които са важен източник на храната за жителите на арктическия регион.