Властта притежава наркотичен ефект. Тя развращава нейните носители в права пропорционална зависимост от степента на своята неограниченост.

Абсолютната власт развращава абсолютно. За това властта трябва да бъде разделена на три клона – законодателна, изпълнителна и съдебна, за да се изключи възможността за злоупотреба с власт от страна на имащите власт, които са несъвършени хора.

Властта при това неизбежно отслабва, но това се компенсира чрез ясно разграничаване на правомощията на различните клонове на властта.

Четвъртата власт – медиите, изпълнява ролята на обществен санитар. Тя се вглежда и осветява всичките тъмни ъгли, където могат да се завъдят тоталитарни чудовища.

Всичко това е възможно при уважение на закона, т.е. при относително високо ниво на развитие на общественото съзнание.

Ограничаването на властта е нужно за благото на народа, така че когато властта не е безконтролна, представителите на властта в голяма степен чувстват своята отговорност и правят не това, което си наумят, а това, което ще послужи за доброто на масите.

Необходимо е да добавим, че разделението на властите трябва да бъде реално, а не фиктивно, а медиите е необходимо да бъдат независими и да не се влияят от определени лица или групи.

Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.

Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.

Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.

Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.

И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.

Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:

– Мога ли с нещо да ви помогна.

– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.

– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.

– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.

– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.

Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.

Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.

Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.

Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:

– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята  доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.

Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но  бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.

Вечерта беше тиха и не предвещаваше нищо лошо. Въпреки това, Лидия усещаше някаква тежест в гърдите си.

– Странно, не съм се карала днес със никого, – каза си тя. – Дори и най-малките ми прищявки бяха задоволени. Тогава защо ми е тежко?

Телефона звънна. Беше майката на най-добрата ѝ приятелка:

– Лили, Станка вече я няма….., – последва задавен плач.

– Какво се е случило? Как така я няма? Вчера говорихме, беше весела и дори щастлива, защото Тони най-после ѝ обърна внимание….

– ……автомобилна катастрофа……

– Не-е-е-е-е! – изкрещя Лидия и се строполи на килима.

Когато дойде на себе си, видя, че е паднала близо до телефона, който издаваше дразнещ писклив звук :

– Пип, пип, пип……

Изведнъж проблесна в съзнанието ѝ, какво бе чула по телефона и изпадна в шок.

– Та ние сме едва на 17 години?! – крещеше Лидия. – Катастрофа … как може? Господи, Ти къде бе……

Изведнъж тя се стресна и започна да преосмисля живота си. Когато бяха малки, майките им ги водиха на църква, но навлязоха в „трудната “ възраст и двете с приятелката решиха, че в храма е скучно.  Светът ги омая със своите „прелести“ и двете момичета се отдалечиха от Бога.

– Ще се върна отново към Бога, но Станка? Защо трябва да стават такива трагедии, за да разбера, кое е най-важното в живота ми? Повече няма да се отделям от Него.

Сълзи като голям поток се изливаха от очите ѝ.

– Краси вчера ми се перчеше как щял да подобри финансовото си състояние. А Григор мечтаеше да подобри социалното си положение. Дичо желаеше да получи признание във спорта. Но ние всички забравяме едно, че Бог ни е подарил живота и на Него трябва да поверим плановете си.

Лидия си спомни, че скоро бе говорила с Крум и Нели, макар и не пряко, по тези въпроси.

Тогава Крум бе попитал:

– Ако идеята за успех стане натрапчива, какво да правя?

– Задай си въпросите; – каза Нели – Правилно ли оползотворявам времето си? Живея ли така, сякаш този ден е последният на земята?

– Боже, – възкликна Крум, – помогни ни да ценим всеки ден, който ни даряваш!

Изведнъж Лидия се отърси от спомените си и си каза:

– Библията ми, къде ли прашясва сега?

Майка ѝ я бе оставила на рафта в библиотеката. Лидия грабна книгата, разтвори я и започна да я чете като старо позабравено любовно писмо……

Андряна обичаше да тича. Тя не беше спортистка, не участваше в състезания, но в нея се бе зародило желание да поддържа добра физическа форма особено, след като се сблъска с проблемите на майка си и лелите си, които спазваха строга диета, за да смъкнат някой и друг килограм.

Баща ѝ бе физически здрав човек. Работата му бе тежка и по тялото му се открояваха големи и силни мускули.

– Адри, – казваше ѝ той, – движи се повече, за да не стигнеш до плачевните диети на майка си.

И тя реши да последва съвета му.

Една съботна сутрин Андряна реши с бягане да покори един от близките хълмове. Въздухът беше много влажен и както се очертаваше, щеше да е много горещо. Тези два фактора сериозно щяха да затруднят тичането ѝ.

Въпреки всичко стигна върха. Там имаше нещо, което ѝ направи силно впечатление. Тя погледна надолу. Знаеше, че покрай пътеката имаше засадени кленове, но не бе забелязала, че така наредени пазеха сянка по целия път към върха на хълма.

– Въпреки влажността на въздуха, – каза си Андряна, – тази неочаквана сянка ми е помогнала да не се изморя много.

Изведнъж  в съзнанието ѝ изплуваха думите: „Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем“.

Тя бе много благодарна за неочакваното Божие благословение този ден.

– Благодаря Ти, Боже за неочаквания начин, по които се прояви в живота ми….

Всеки от нас може да открие знаците на Божията любов в живота си, стига наистина да го пожелае.

За много от нас думата „ангел“ е свързана с образа на съвършено божествено същество, което ни дава духовни напътствия. Ангелът е въплъщение на алтруизъм и щедрост.

В нашия език можем да похвалим човек, който е направил нещо добро с думите: „Той е като ангел“.

Ако отворим Библията на иврит, там ще открием съвсем друга картина на това, какво е „ангел“.

Ангели в Библията се срещат стотици пъти, но те са заобиколени от немалко неясноти. Типичния образ на ангел в съзнанието на много от нас, включва същество с удивителна красота, с крила и светещ ореол.

Но в действителност това небесно същество е дело на ръцете на художници от Ренесанса, което далеко стои от библейското изображение на ангел.

Какво казва Библията за ангелите?

В Библията на иврит ангел се означава с думата малах מַלְאַךְ. Коренът на тази дума е לאך и се отнася за „движение напред-назад“. Разбира се, това е трудна работа. От тук и още една дума на иврит, мелаха מְלָאכָה, т.е. “физически труд”.
Ангелът е посланик, който неуморно се движи между две точки и предава съобщения. Богът на Израел често използва ангели като посредници, движещи се между небето и земята.

В Библията ангелите нямат криле, те изглеждат както хората. Идеализираните художествени изображения скриват истинското значение. Древният език иврит скрива тайните значения на най-фундаменталните принципи в западната култура.