Хотелът бе изграден върху скала. Помещението в което се събраха бе издялано от камък. предстоеше, бяха се натъкнали на нещо много интересно и искаха да го обсъдят.
– Чжън Хъ е бил роб евнух, – каза Красимир, – който е станал един най-великите китайски пълководци. За период от 28 години е командвал седем епични похода, които са стигнали чак до Персийския залив, Мадагаскар и Африка.
– Някои твърдят, че е стигнал чак до Южна Америка, – обади се Никола.
– Има и археологически доказателства в подкрепа на това, – вметна реплика и Бонка.
– Корабите му били най-големите, правени до тогава, – продължи разказа си Красимир, – били дълги 120 метра и това е много преди Колумб да открие Америка с триметровата си каравела. Ако не се лъжа, корабите на Чжън Хъ са били най-големите до настъпването на Индустриалната революция.
– Нямах престава а това, – учудено констатира Бонка.
– Периодът на управлението на династията Мин е единствена в китайската история, когато са започнали да търсят начини да търгуват с други народи, вместо да чакат другите търговци да дойдат при тях. – каза Красимир. – Османската и Персийската империи били в разцвет и обмен на стоки и знания. Флотата на Мин била най-могъщата в света и била готова да завладее морските пътища. Никой не можел да я спре.
– Но тогава императорът забранил морската търговия, – обади се Никола. – И Китай наново затворил границите си за всички. Само малцина пътували по Пътя на коприната. Флотата била унищожена, а екипажите, които видели далечни страни били убити. Всичко донесено в Китай от далече било унищожено.
– Защо са го направили? – попита Бонка.
– Никой не знае причината, – каза Красимир.- Китайците не са смели да оспорят заповедта на императора.
– Ами Чжу Чжан-дзъ главният писар в императорския двор? – отново се намеси Никола.
– Да, – отговори Красимир, – той порицал унищожаването на корабите и рискувал живота си, като отвлякъл тайно част от това, което били донесли търговците от другаде. Съкровището съдържало ръкописи и текстове, произведения на видни математици от арабския свят, безценни творби на изкуството, резба от слонова кост, скъпоценни камъни и тонове злато.
– Това навярно е било най-голямото хранилище на знания и открития в историята на човечеството, – възкликна Бонка.
– Навярно е било нещо от рода на Александрийската библиотека, – подчерта Никола.
– Може би част от колекцията е била събрана от Чжу Чжан-дзъ? – попита Бонка.
– Не знам това, – призна си Красимир, – но легендата разказва, че ако някой застанел на висока планина, няма да вижда края на кервана. Чжу Чжан-дзъ закарал богатствата в долина в западен Китай и поръчал на местните жители да ги пазят добре. На връщане, когато отивал при императора, Чжу Чжан-дзъ внезапно починал и архивите изчезнали завинаги.
– Звучи доста загадъчно и вълнуващо, – каза Бонка. – и това ли е краят на това съкровище?
– Не, – засмя се Красимир, – някои монаси започнали да раздават останалото от Чжу Чжан-дзъ и това привлякло вниманието.
– Предполагам златото, – подхвърли иронично Никола.
– Не, – възмути се Красимир, – вие само за пари и злато си мислите. Това били планове, чертежи и текстове, които императорът получил като дар от султана на Мускат, той бил най-богатия човек в света, когато флотилиите със съкровищата обикаляли Персийския залив.
– И как е попаднал на тези документи? – поинтересува се Бонка.
– Смятали, – каза Красимир, – че са дело на един от неговите велики математици, нещо като арабския Леонардо да Винчи. Животът на няколко поколения монаси преминал в разгадаване на тези ръкописи.
– Странна история, защо до сега нищо не знаем за нея или съвсем бегло сме чували от някъде? – попита Никола.
– Някои открития се паят в тайна, защо ако попаднат в лоши ръце, ще нанесат разрушения и човечеството ще се самоунищожи – каза замислено Красимир.
Когато Константин Философ бил на седем години сънувал странен сън. Той изтичал при родителите си и им го разказал:
