Архив за етикет: архиви

Съкровището на Чжу Чжан-дзъ

indexХотелът бе изграден върху скала. Помещението в което се събраха бе издялано от камък. предстоеше, бяха се натъкнали на нещо много интересно и искаха да го обсъдят.

– Чжън Хъ е бил роб евнух,  – каза Красимир, – който е станал един най-великите китайски  пълководци. За период от 28 години е командвал седем епични похода, които са стигнали чак до Персийския залив, Мадагаскар и Африка.

– Някои твърдят, че е стигнал чак до Южна Америка, – обади се Никола.

– Има и археологически доказателства в подкрепа на това, – вметна реплика и Бонка.

– Корабите му били най-големите, правени до тогава, – продължи разказа си Красимир, – били дълги 120 метра и това е много преди Колумб да открие Америка с триметровата си каравела. Ако не се лъжа, корабите на Чжън Хъ са били най-големите до настъпването на Индустриалната революция.

– Нямах престава а това, – учудено констатира Бонка.

– Периодът на управлението на династията Мин е единствена в китайската история, когато са започнали да търсят начини да търгуват с други народи, вместо да чакат другите търговци да дойдат при тях. – каза Красимир. – Османската и Персийската империи били в разцвет и обмен на стоки и знания. Флотата на Мин била най-могъщата в света и била готова да завладее морските пътища. Никой не можел да я спре.

– Но тогава императорът забранил морската търговия, – обади се Никола. – И Китай наново затворил границите си за всички. Само малцина пътували по Пътя на коприната. Флотата била унищожена, а екипажите, които видели далечни страни били убити. Всичко донесено в Китай от далече било унищожено.

– Защо са го направили? – попита Бонка.

– Никой не знае причината, – каза Красимир.- Китайците не са смели да оспорят заповедта на императора.

– Ами Чжу Чжан-дзъ главният писар в императорския двор? – отново се  намеси Никола.

– Да, – отговори Красимир, – той порицал унищожаването на корабите и рискувал живота си, като отвлякъл тайно част от това, което били донесли търговците от другаде. Съкровището съдържало ръкописи и текстове, произведения на видни математици от арабския свят, безценни творби на изкуството, резба от слонова кост, скъпоценни камъни и тонове злато.

– Това навярно е било най-голямото хранилище на знания и открития в историята на човечеството, – възкликна Бонка.

– Навярно е било нещо от рода на Александрийската библиотека, – подчерта Никола.

– Може би част от колекцията е била събрана от Чжу Чжан-дзъ? – попита Бонка.

– Не знам това, – призна си Красимир, – но легендата разказва, че ако някой застанел на висока планина, няма да вижда края на кервана. Чжу Чжан-дзъ закарал богатствата в долина в западен Китай и поръчал на местните жители да ги пазят добре. На връщане, когато отивал при императора, Чжу Чжан-дзъ внезапно починал и архивите изчезнали завинаги.

– Звучи доста загадъчно и вълнуващо,  – каза Бонка. – и това ли е краят на това съкровище?

– Не, – засмя се Красимир, – някои монаси започнали да  раздават останалото от Чжу Чжан-дзъ и това привлякло вниманието.

– Предполагам златото, – подхвърли иронично Никола.

– Не, – възмути се Красимир, – вие само за пари и злато си мислите. Това били планове, чертежи и текстове, които императорът получил като дар от султана на Мускат, той бил най-богатия човек в света, когато флотилиите със съкровищата обикаляли Персийския залив.

– И  как е попаднал на тези документи? – поинтересува се Бонка.

– Смятали, – каза Красимир, – че са дело на един от неговите велики математици, нещо като арабския Леонардо да Винчи. Животът на няколко поколения монаси преминал в разгадаване на тези ръкописи.

– Странна история, защо до сега нищо не знаем за нея или съвсем бегло сме чували от някъде? – попита Никола.

– Някои открития се паят в тайна, защо ако попаднат в лоши ръце, ще нанесат разрушения и човечеството ще се самоунищожи – каза замислено Красимир.

След 100 години послание в бутилка е доставено на адреса

001В Балтийско море близо до Кил, Германия, един от рибарите открил бутилка от бира с пощенска картичка, която е пътувала в морето повече от 100 години.
Въпреки че почти всичките цветове на хартията са изчезнали заради влагата, експертите са успели да възстановят някои части от текста. Това е картичка датско производство с две марки, на които е изобразена  Германската империя в началото на миналия век, малко преди Първата световна война. От възстановената част на текста се разбира, че авторът е искал бутилката да се изпрати на домашния му адрес в Берлин, за това той предварително е поставил марки.
Историците отворили архивите и определили собственика на дома по указания адрес. Това бил някой си пекар Плац. Бутилката е хвърлил в Балтийско море от неговият 20 годишен син Ричард, по време на екскурзия с група любители на природата на 17 май 1913 г.
Бутилката с пощенската картичка е доставена на внучката на подаделя Ангела Ердман, която сега е на 62 години. Тя не познавя дядо си, починал през 1946 г., но е отишла в музея и е подържала в ръцете си посланието.
Макар и след толкова години съобщението е стигнало до получателя, което доказва относителната надежност на такава комуникация.

Открита е неизвестна приказка на Андерсен

Неизвестна приказка на Ханс Кристиан Андерсен е намерена в родния му град.
Датски историк е открил копие на приказката „Лоената свещ“ на дъното на кутия между архивите на писателя. Той е намерил текста още през октомври, но решил да го провери щателно, преди да оповести откритието си.
В приказката се разказва за една свещ, която не признава вътрешната си красота, но след като я запалили я е осъзнала. Може би Андерсен я е написал по време на обучението си през 1820 г., в такъв случай, тя му се явява първата приказка.
Това е сензационно откритие, не толкова, че това е първата приказка на Андерсен, а защото показва, че той започва да пише в този жанр още в младостта си. Датският експерт Ейнар Стиг Аскгор участва в разглеждането на документа и твърди, че няма никакво съмнение – авторът на текста е чудесния разказвач на приказки.
Стихотворни фрагменти написани от Андерсен периодически са откривани в местата, където е живеел. По-голям текст за последен път е открит в средата на 1920 г., който лектор Ханс Брикс намира в мемоарите на разказвача в Кралската библиотека на Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е автор на стотици световно известни приказки, включително „Малката русалка“, „Грозното патенце“, „Флинт“…. Негови творби са преведени на 125 езици, отстъпвайки в това само на Библията.

Открит е важен документ от историята на Реформацията

В Германия е намерен изчезналият през годината на войната важен документ от историята на Реформацията.

В общинските архиви на германския град Щралзунд са намерили, считаните за изгубеното през Втората световна война копие от писмото на Мартин Лютер от 1545г.

Сензационната находка се състои от единственото копие на писмото, написано от Лютер до тогавашния херцог на Померания, в което се разказват събитията от 1545г.

Оригиналното писмо е изгубено. Последното споменаване на документа датира от 1937г.

Този документ има голямо научно и историческо значение. Той се явява единствения източник, описващ позицията на водещите реформатори при конфронтацията на града с померанския херцог.

По време на Реформацията ландтага решил да даде на града два манастира. Учителите, духовните лица и благотворителния фонд на манастирите трябвало да минат към градската хазна. Но такова прехвърляне не се е състояло.

Херцога на Померания протестирал против това решение и сам завладял манастирското имущество. Протестите на града, както и грамотата на императорът Карл V не са могли да променят нищо.