През нощта Наталия дълго се въртя в кревата си. Тя се срамуваше от това, което бе направила през деня.

„Как можах да скрия най-важната част от живота си тази, която основно заема моето време, но с която се гордея повече от всичко – моите деца“.

През деня Наталия присъстваше на важна конференция, в която участваха жени от нейната професия. На събирането имаше жени от цял свят.

Всички обядваха заедно. На този обяд, всяка жена трябваше да стане и да се представи  със своите професионални постижения и успехи.

– Аз сън координатор на модни ревюта ….

– Аз снимам дрехите на най-големите компании ……

– Аз съм консултант в корпорация …

– Аз съм ръководещ сътрудник при ….

Докато слушаше жените Наталия се чувстваше много неуверена.

„Какво да им кажа, когато дойде моя ред? Как да се представя?“

Тя прехвърляше в главата си различни възможности и варианти.

„Не е нужно да казвам, че идвам от район, където хората се занимават със селско стопанство. Не мога да им кажа, че най-добрите ми възможности включват: сменяне на памперси, поддържане на градинката ни, миене на съдове. Трябва ли да им кажа за съпруга си, че няма по-силен човек, на когото мога да се опра като него? За това, че се гордея с него, че той се труди усилено за семейството си и същевременно подкрепя всяко мое начинание? Да им разкажа ли за вярата си, за Бог, Който не само обичам, но и Му служа? Сигурно ще ме вземат за глупачка. Не, няма да им кажа за децата си, които толкова обичам. Ще ме сметнат за обикновена майка“.

Когато дойде нейния ред, тя се изправи, приведе се напред и каза:

– Аз съм Наталия от компанията ….Аз не съм просто майка ….

Във всичко останало се постара да не се покаже прекалено “ добра домакиня“ или „държаща на семейството си“.

Едва сега тя разбираше, колко ужасно бе нейното изказване. Това, което тя каза нямаше нищо общо със истинското ѝ настояще.

Но как можеше да не наговори всички тези „надути фрази“? Всички останали ѝ изглеждаха много опитни, талантливи, влиятелни,… положение, което тя никога нямаше да достигне.

В своето изказване, Наталия се бе опитала да им докаже, че тя не е „просто майка“.

Толкова пъти бе слушала фразата: „Най-благородното призвание за една жена в света е да бъде майка“. Ние много често се хвалим с нашите майки, но не бързаме да ставаме такива и понякога с неодобрение се отнасяме към тези, които са пожелали да се посветят на семейния живот.

Защо обществото има негативно отношение към жените, които са „просто майки“? Защо професионалните постижения на една жена се смятат за фантастични и невероятни, а нашите успехи в семейството се принизяват?

Да бъдеш „просто майка“ е чест. Такава жена трябва да се чувства успешна, та тя е избрала една толкова трудна област, където да разгърне талантите си – семейството.

В тази нощ Наталия реши за себе си:

– Ще бъда жена, която ще се гордее с работата си на майка и домакиня. И следващия път, когато трябва да се представя, ще стана и ще кажа: „Казвам се Наталия. Аз съм просто майка……..“

При проучване следователи анализирали 150 парчета изключително плодородна земя в Либерия и 27 такава в Гана.

Измерването е показало, че органичният въглерод в местната почва превишава показателите спрямо другите райони на континента 200-300%., което дава възможност да се води интензивно селско стопанство.

Предполага се, че превръщането на суха тропическа земя с такава наситена с минерали, местните хора са успели да постигнат, като при обработката на земята я третират с въглен, кости и хранителни отпадъци.

Пресъздавайки тази древна технология може да се измени животът на хиляди хора, живеещи в бедняшките райони на Африка. Освен това, тя може да даде отговор на основните предизвикателства на глобализацията, включително необходимостта от „интелигентни“ системи за изхранване при условията на демографския бум и измененията на климата.

Според учените, подобни методи за облагородяване на почвата вероятно е използвало населението в района на Амазонка, намиращ се в Южна Америка.

Независимо от изолираността на общините в двата района, те са успели да постигнат в аграрната сфера висоти, немислими за съвременните специалисти.

Особеностите на технологията за обработка на земята по този начин са изгубени през периода на европейската колонизация.

Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.

През 1836 г. Арканзас става 25-я щат на САЩ. Името на новия щат на месния език на индианците означава „надолу по реката“.

Сега в Арканзас живеят повече от 2,7 милиона човека. Там е развито селското стопанство, животновъдството, а уникалните природни резервати привличат много туристи.

Това е единствения щат, където са открити диаманти. Град Маунтейн Вю е голям доставчик на цимбала по целия свят, а град Алма е спаначната столица на света.

Ето и някои от необичайните закони на щата:

Нивото на водата в река Арканзас, не трябва да се издигне над моста в столицата на щата – град Литъл Рок; Мъжът има право да бие жена си, но не по-често от веднъж месечно; Забранено е кучетата лаят след 18:00 часа.

Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света. Девет от десет работници са заети в отраслите на селското стопанство. Основно страната изнася памук.

Буркина Фасо е домакин на годишната международна колоездачна обиколка Тур дьо Фасо. Това е африканският аналог на Тур дьо Франс.

В село Сабу се намира езерце с „ръчни“ крокодили. Местните жители ги хранят с пилета, а те от своя страна позволяват на туристите да ги дърпат за опашките, както и да седят на гърбовете им.

Буркина Фасо е една от водещите африкански страни в областта на киното.

На езика мур Буркина Фасо означава „родина на честните хора“.