През 1948 г. Вернер фон Браун е написал книгата „Проектът Марс“.
Това е първото ръководство за това каква трябва да бъде експедицията до Червената планета и как да стане нейната колонизация.
В главата „Как да се управлява Марс“ той предложил правителството да се състои от десет човека и да го възглавява всенародно избран лидер с титла „Елон“.
Мадагаскар е африкански остров на чудесата. Първи това разбрали животните.
Зоолози казват, че Мадагаскар за времето на своето съществуване, е бил подложен пет пъти на колонизация от различни видове сухоземни бозайници.
Всички „преселниците“ са доволни от своя избор и са останали на острова завинаги 
.
Ето и някои от тях: син дракон, фос, фовеята, лемур вари, жаба домат, плащоносен броненосец, звездонос и много други.
При проучване следователи анализирали 150 парчета изключително плодородна земя в Либерия и 27 такава в Гана.
Измерването е показало, че органичният въглерод в местната почва превишава показателите спрямо другите райони на континента 200-300%., което дава възможност да се води интензивно селско стопанство.
Предполага се, че превръщането на суха тропическа земя с такава наситена с минерали, местните хора са успели да постигнат, като при обработката на земята я третират с въглен, кости и хранителни отпадъци.
Пресъздавайки тази древна технология може да се измени животът на хиляди хора, живеещи в бедняшките райони на Африка. Освен това, тя може да даде отговор на основните предизвикателства на глобализацията, включително необходимостта от „интелигентни“ системи за изхранване при условията на демографския бум и измененията на климата.
Според учените, подобни методи за облагородяване на почвата вероятно е използвало населението в района на Амазонка, намиращ се в Южна Америка.
Независимо от изолираността на общините в двата района, те са успели да постигнат в аграрната сфера висоти, немислими за съвременните специалисти.
Особеностите на технологията за обработка на земята по този начин са изгубени през периода на европейската колонизация.
Британската колонизация на острова и заселването му започват след 1786 г., когато Екатерина II ограничила продажбата на коноп от Русия за Британската империя.
Трябва да се отбележи, че преди края на XVIII век Англия е използвала руски суровини за производството на въжета и платна за кораби.
Ленът изобилствал на необитаемият тогава остров Норфолк. Именно ленът станал причина за да бъде колонизиран този остров в Тихия океан.
На островът живеели няколко семейства, емигранти от Русия.
Дълго време този остров се използвал за затвор на престъпници. Осъдените били докарвани от Великобритания и Австралия. Норфолк се е прославил като най-жестоката наказателна колония в историята на Британия.
На острова в края на 1970 г. е живяла писателката Колийн Маккълоу, написала „Птиците умират сами“. Колийн е починала на острова на 29 януари 2015 г.
Капитан Джеймс Кук е дал име на острова в чест на херцогиня на Норфолк Норфолк, съпругата на Едуард Хауърд.
Развитието на хотела има дълга история. За първи път тези заведения са се появили в древните цивилизации на Гърция и Рим. Специална роля в развитието на туристическата индустрия се приписва на Съединените американски щати. Според историците, първите сгради от този тип се появяват много по-късно тук, отколкото в европейските страни.
Една от първите механи се смята построената в Бостън, открита през 1634г. Осем години по-късно, в Ню Амстердам, по-късно Ню Йорк, Холандска Източноиндийска компания открива механа, наречена Stadt Huys. Известно е, че такава механи се появи и в Джеймстаун, Вирджиния, още в ранните години на колонизацията.
От този момент механите стават центрове на обществения живот. Те започват да се развиват и разпространяват не само в градовете, но и в покрайнините на големите пътища и по кръстовищата.
През 1852 г. всеки първокласен хотел в САЩ има личен френски готвач. Американците не са големи любители на френска кухня, сосове и суфлета, но тъй като те са били редовните посетители на тези ресторанти, никога не биха си го признали. Тогава в хотелите е въведен „европейски план“, който изисквал заплащане за услугите, като храна и квартира.
Двадесети век е характерен с разцвета на туристическата индустрия. Водещите страни в тази област продължава да бъде САЩ, страните от Европа и най-добрите хотели в Турция. В тези страни започва разпространението на нови форми въведени в хотелиерството. Например, създават се вериги от хотели. В допълнение на това, настъпят съществени промени и в ресторантьорския бизнес.