Мат Бърджис, който живее във Виктория, Австралия, нарича себе си „фотограф на океана“, защото обича да улавя величествената красота на водната стихия.

Мъжът снимащ океана, се стреми да предаде разнообразни настроения, но най- много му харесва красивата комбинация на вода и светлина, която може да се забележи рано сутрин.

Мат снима океана вече шест години. Той е натрупал доста невероятни снимки. Сам признава, че няма по-добър начин за него от това да започне деня със снимане.

Тревогата е форма на атеизъм. Всеки път, когато се притесняваме, ние все едно казваме:

„Аз не вярвам, че има Бог, който се грижи за мен“.

Ако си християнин и се тревожиш, ти се държиш като сирак, който няма небесен Отец, който е обещал толкова много неща в Писанието за теб.

Тревогата е предупреждение за липса на светлина. Всеки път, когато се притесняваме за финанси, болен в семейството, уволнение от работа, …., ние се съмняваме, че Бог ни обича и ще се грижи за нас.

Ние ще имаме неприятности, когато се съмняваме в Божията любов.

Доверете се на Бога, защото Той снабдява вашите нужди.

Германските експерти от Технологичния институт на Карлсруе са разработили очила с вградени лещи с органични слънчеви клетки. Всяка такава леща тежи 6 грама и има дебелина 1,6 мм. Тя може да бъде инсталиран в обикновени рамки за очила.

В дръжката създадена от немски специалисти били помесени: микропроцесор, два сензора и два миниатюрни дисплея, на които се показва информацията за текущото ниво на светлина и температура на околната среда.

Двете лещи могат да произведат 200 мВт , даже вътре в помещение при осветеност  500 лукса. Това е достатъчно за захрани устройства като слуховите апарати.

В бъдеще разработчиците планират да пренесат технологията на прозорците на здания.

Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.

Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:

– Какво е това?

– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.

– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.

– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.

– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“

– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.

– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.

– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.

– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.

Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..

Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.

– Каква красота! – възкликна Герасим.

– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.

След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.

Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.

Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.

Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.

Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….

Нощните насекоми, както и пчелите през деня, играят ключова роля при опрашване на растенията.
Ново изследване разкрило неизвестен проблем. Изкуствената светлина пречи на нощните насекоми да си вършат работата.

Учени от Швейцария, направили експеримент, в който поставили фенери над участък, където растяло зеле. Използвайки очила за нощно виждане, те преброили „посещенията“ за опрашване от нощните насекоми на експерименталния участък и ги сравнили с тези на участък, който бил тъмен.

Оказало се, че нощните опрашители идват до осветените участъци много по-рядко. Освен това  пристигащите до осветените растения насекоми са по-малко от  29%.

В резултат на това осветените участъци дали по-малко развити плодове, от колкото в тъмните места.

В последно време учените отделят по-голямо внимание на светлинното замърсяване.

Международната асоциация на тъмното небе се застъпва за екраниране на нощните прибори за осветление, за да се спаси дивата природа.