Четиригодишно австралийско момче е станало първия пациент в света, който е получил изкуствен панкреас.
Малкият Xavier Hames е имал диабет тип 1 и е имало риск да получи хипогликемия. Това е състояние, при което ниското ниво на глюкоза може да доведе до кома или смърт.
Панкреасът работи като помпа, която може да определи кога нивото на захарта е много малко и спира освобождаването на инсулин.
Устройството ще направи живота на родителите на бебе, страдащо от диабет, много по-лек, особено през нощта, когато рискът от хипогликемия е много по-висок. Повечето родители трябва да стават два или три пъти през нощта, за да проверяват нивото на глюкозата. С тази автоматизирана система, която предотвратява низкото ниво на глюкоза, родителите ще се чувстваат много по-спокойно.
Тази технология е изгодна и за възрастни, ако те живеят сами. Апаратът работи за всяка възрастова група.
Изкуственият панкреас е поставен в Hames през януари 2014 година.

Ако не се чувствате обичани от Бога, вие със сигурност няма да предложите любов на някой друг. Невъзможно е да бъдеш любящ, освен ако не сте разбрали и не забравяйте, че Бог ви обича.
Трябва да си напомняте всеки ден това, което Бог мисли за нас – не какво мисли света или това, което мислиш ти за себе си. Това е, което премахва страховете ти.
Бог мисли за вас и ви обича.
Вие сте напълно приет от Него.
Ние прекарваме голяма част от живота като се опитваме да бъдем приети от нашите родители, колеги, от тези, които уважаваме, тези, които ни завиждат, и дори напълно непознати. Но вие трябва да осъзнаете, че Бог вече е уредил този въпрос на приемане. На кръста Исус ви направих напълно приемливи за Бога – без значение какво сте направили или ще направите.
Бог безусловно ви обича.
Бог не казва: „Аз те обичам, ако …“ или „Обичам те, защото …“ Той казва: „Обичам те! – завинаги“ Не можете да накарате Бог да спре да ви обича, защото любовта му не се основава на това, което правите, но на това кой е Той.
На вас напълно ви е простено.
Тъй като Исус умря на кръста и даде живота си за греховете ни, вие сте напълно простени. Римляни 8:1 казва, „Няма осъждане за онези, които са Христови“.
Бог ви смята за изключително ценен.
Има две неща, които създават стойност: кой е собственик на нещото и това, колко е готов да плати за него. Исус Христос плати за вас с живота си. Ето колко ценен си ти.
Когато се сетиш, че си приет, обичан, опростен и ценен за Създателя на Вселената, ще бъдеш по-добре подготвен, за да покажеш любов към другите и ще изградиш по-дълбоки взаимоотношения с тях.

Димитър харесваше работата си, заплащането беше добро. Беше само на осемнадесет години, но  живееше още при родителите си. Хубаво беше, че може да работи само нощна смяна и да съчетава работата с учението.

Най-много му харестваше да си стои в кабинката. Тук имаше всичко, от което се нуждае стол, маса и компютър с Интернет.

Димитър беше млад, но много добре се оправяше в Интернета. Беше го открил още в детството си, тогава нещата не бяха толкова мащабни. Разглеждаше само няколко хиляди страници, а сега беше друго. Световната компютърна система се беше разраснала неимоверно много.

Димитър беше слабо и хилаво хлапе, но умът му беше бърз и находчив. Той можеше да обиколи света, да спори с някой отдалечен от него на хиляди километри, да следи спорттните състезания, които се играеха в друг континент. Можеше да проникне във всяко кътче на човешкото познание, Интернет му осигуряваше това.

Често се срещаше и с неща, които не му харесваха. Още, когато бяха малки каза на приятеля си Петър:

– Искам да напиша една програма, която да проникне в компютрите на злите и само да натисна едно копче и да изтрия пагубните им планове.

Той от малък беше възприет от приятелите си като хакер. Всичко започна, когато беше на 15 години, но имаше други, които почваха много по-рано.

Петър не веднъж му каза:

– Нали знаеш разни трикове. проникни в списъците на НАТО, изключи системата на Пентагона, така няма да има повече война и убийства.

Но Димитър клатеше глава:

– Тогава ще стане хаос, а това ще причини още повече страдания на хората. Така не става.

От дългото сърфиране из мрежата беше научил, че в света и без това има много беди.

Но сега беше весел. Беше създал вирус, който се  разпространяваше из всички компютри по света, бързо можеше да унищожи творенията на други вундеркинди като него, които имаха лоши намерения.

Докато хората пишеха електроните си писма или сключваха сделки по мрежата, неговото творение обикаляше всички компютри. Той зададе на програмата си определени цели и както всички останали исползваше търсачката на „Google“. Резултатите се връщаха при него и той съставяше списък.

Вирусът му получаваше всичките „дразнители“ и носеше част от тях закодиран в себе си, така той се усъвършенствуваше, сякаш беше живо същество. На технически език това е „генетичен алгоритъм“, програма способна да се изменя и еволюира.

Вирустр му променяше броя на „дразнителите“ и начина им на разпространение. Дори никога да не седне повече на компютъра си, програмата му щеше да работи без него.

Вирусът му поразяваше „вражеските“ страници. Така в рамките на един час щяха да изчезнат всички интернет страници с детска порнография, а тези, които искаха да влязат в тях, щяха да прочетата само следния надпис: „Грижете се за децата, те са цвета на света!“

И не само тези, но и други заплашващи със смърт и унищожение.

Светът щеше да стане по-добър.

Родителите на Брамс били много странни, но много щастливи.
Когато бащата на Брамс се оженил бил на 24 години, а майка му Хенрике Христиане Ниссен, малко преди сватбата навършила 40 години.
Освен това тя накуцвала. Единият ѝ крак бил по-къс от другия и имала много болезнен вид.
Въпреки всичко бащата на Брамс, Йохан Якоб направил добър избор.
Техният съвместен живот бил доста успешен и почти 40 години те живели в любов и съгласие. Били щастливи и весели до смъртта си.

Често родителството се превръща в поредица от ежедневни битки с детето, което води до нервен срив на майката и капризничене на детето.
И защо е всичко това?
Защото ние виждаме света и събитията в него по съвсем различен начин. Ако отчетем това, става много по-лесно да си взаимодействаме с детето. Можем да намерим решение и в най-сложните ситуации и най-важното е, че се прекратява „войната“ между родители и деца.
Представете си следната ситуация.
Вечер. Дете увлечено играе с новото автомобилче. Майката приближава и му казва:
– Време е за сън.
И чува възмутения глас на сина си:
– Не!
Майката започва дълго обяснява:
– Късно е. По това време всички деца са вече в креватчетата си.
Но това в ушите на детето звучи по-скоро, като „мама нещо разказва“.
Но може да се постъпи и така.
– Хайде да играем с това автомобилче. О, но то вече иска да спи. Хайде да го приберем в гаража и да го сложим да спи.
След пет минути детето ще е по-склонно да ви чуе и да иде в кревата.
Времето за децата е това, което преживяват или изпитват.
Ако искате да приканите детето да спи, може да се опитате да му кажете, че утре ще бъде нов ден и вие нещо ще правите, но това за него е лишено от детайли и активното му участие.
Много по ефективно е ако се разкаже за „неговото утре“ в подробности. Например:
– Утре ще се возиш на трамвая. Ще видиш слон. Ще си играете с Петърчо.
Тогава детето с желание очаква „утре“ и веднага се приготвя да спи.