Радостина подсмърчаше тихо. Свали ръка от устните си и допря я до сърцето си. Чувстваше се съкрушена. Стисна здраво устни в опит да не се разридае. Когато това не даде резултат, тя сложи слънчевите си очила. Отиде до една пейка и се отпусна на нея, а през цялото време тихичко плачеше.

– Мамо? – повика я Маги и се приближи до пейката.

Радостина притисна ръка до устните си. Това, на което бе станала свидетел преди малко силно я разтърси. Майка бе разделена от детето си. То пищеше и искаше да се върне при нея, а жената безпомощно протягаше ръце към рожбата си. Не можеше да обясни нищо на дъщеря си, беше останала без думи от видяното.

– Мога ли да направя нещо за теб? – попита Маги незнаеща какво да прави.

– Нищо, – отвърна Радостина.

– Искаш ли да те закарам до в къщи?

Радостина отрицателно поклати глава. Още не можеше да си тръгне, краката не я държаха.

Дъщеря ѝ поседя до нея за малко. После, изглежда, засрамена попита:

– Ти тук ли ще седиш?

Това нейно „притеснение“ никак не се хареса на майка ѝ. Радостина избърса сълзите от бузите си, погледна дъщеря си през тъмните очила и разстроено отвърна:

– Да. Ще остана за малко тук.

Едва бе изрекла това и сълзите отново бликнаха от очите ѝ.

Маги изправи гръб и се обърна. В този момент Радостина разбра, че дъщеря ѝ не знае как  да реагира. Никога не бе виждала майка си в такова състояние. Не знаеше от какво се нуждае тя, а можеше само да я прегърне или да я хване за ръка, както Радостина бе правила това толкова пъти, когато ролите бяха разменени.

До сега Радостина бе тази, която даваше утеха, но не я получаваше. Маги нямаше никаква представа как да реагира в тази нова ситуация и това бе още една причина за сълзите на Радостина.

Нали децата се учеха от примера на родителите си? Защо Маги не бе научила нищо? Изглежда Радостина се бе провалила като учител. Бе дарявала утеха, но не бе научила дъщеря си да дава такава на другите.

Дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци, намалява вискозитета на кръвта.
Дивият кестен се използва за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и други.
Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза.
В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас и други.
Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Спуканите и накиснати в ракия плодове 2:10 се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и други.
Добри резултати има при употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от билката при синуити.
Използва се кората на по-млади стъбла, клоните и семената. Кората се събира рано на пролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.
Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие.
От семената, ситно нарязани се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка от билката и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
От листата и корите се приготвя отвара по следния начин. Една супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин в 300 мл вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
В кората на дивия кестен се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, титерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и други.
Семената съдържат освен хидроксихумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозиди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10%; фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества.
В листата се съдържат флавокоидите рутин, спиреозид, астрагалин, кверцитрин, изокверцитрин, кверцетин и други.

Мухи, хлебарки, паяци и други членестоноги са се превърнали във важен фактор в екологичната система на мегаполиса.
Но това е така, не защото паяци ловят мухи, мравки нападат гъсеници и т.н. Тези насекоми всяка година унищожават стотици и стотици тонове хранителни отпадъци в Ню Йорк. Това е установено от експерти в резултат от експерименти.
Членестоногите, живеещи в сухите и горещи места, ядат два до три пъти повече отпадъци, отколкото техните събратя в паркове.
Частично такава разлика се обяснява с поведението на градските тротуарни мравки, известни с тяхната лакомия. Но учените смятат, че сухия и горещ климат също играе много важна роля, защото заради него различни членестоноги стават по-гладни и активни.
Само в 150 квартала от Бродуей до  West Stree тези същества унищожават  всяка година около 600-975 килограма хранителни отпадъци, което се равнява на почти 600 000 опаковки от чипс, или 60 000 хот-дога, според изследователите. Но като се има предвид факта, че жителите на Манхатън годишно произвеждат около 4,5 милиона тона отпадъци, приносът на членестоноги не е толкова голям.

Учени от Технологичния институт на Карлсруе твърдят, че са създали наметало невидимка, размерът на който ви позволява да се скрият малки предмети, като например телефони или ключове.

Устройството е кух метален цилиндър. В средата на цилиндъра се образува специална среда с отрицателни коефициенти на пречупване, това може да бъде постигнато чрез изкуствена периодична структура. В резултат на това светлина се изкривява около обекта и по този начин го скрива.

В същото време, както е отбелязано от изследователи, възниква проблем. Изкривената светлина около обекта трябва да измине по-голям път, отколкото в нормални условия.

Въпреки това, учените твърдят, че са преодолели този проблем. Те покриват система с невидима специална боя, която разсейване на светлината. Тя забавя скоростта на светлината, което означава, че по-късно може отново да се увеличи или въстанови.

Устройството лесно се пренася и може да се използва за демнонстрация в училищните класове. За опита не е нужно много, само приглушена светлина и умерено ярко фенерче.

Това е микроскопично наметало, което можете да видите с просто око и да държите в ръцете си. Не изисква фантастично лабораторно оборудване, микроскопи или постобработка на данните от измерванията. Ефектът е видим за всички присъстващи.

В момента учените работят върху нова версия на наметалото невидимка.

Един следобед Тони Лечев, специалист по белодробен рак разговаряше с една жена, която наскоро бе дошла в клиниката. Отчаянието и слуховете за някои изцерения, бяха подхранили надеждите ѝ. Последната ѝ шанс бе тук.

Тони умееше с удивително майсторство да представя канцерогенезатам раковата генетика и химиотерапия на всеки пациент, прекрачил прага на клиниката.

Този път негова пациентка бе Мария Стоянова. Тя бе на средна възраст. Бяха ѝ открили бронхоалвеоларен карценом. Пациентката  бе преподавателка по история. Имаше добри обноски и остър ум.

Лечев седеше срещу нея и ѝ рисуваше схема на случая ѝ, докато говореше.

– Клетките във вашите бронхи, – започна той, – са претърпели мутации, в резултат на което са започнали да се делят безконтролно. Така те са образували локален тумор. Ако бъдат оставени, ще претърпят нови мутации. В резултат на това ще придобият способност да се придвижват, да проникват в тъканите и да метастазират. Химиотерапията допълнена с облъчване, би убила повечето от раковите клетки, което вероятно би предотвратило появата на метастази в другите органи.

Лечев я погледна насърчително:

– В най- добрия случай клетките, – каза той, – носители на мутирали гени, ще умрат и ракът ще бъде излекуван.

Мария  погледна с изпитателен поглед Лечев. Обяснението му звучеше логично и издържано, но все пак тя видя, че в него имаше слабо място .

– Как лекарствата, които ми предлагате ще „спрат“ мутациите в гените? – искаше да знае преподавателката по история. – Как те ще знаят кои клетки са носители на мутации, за да убият точно тях?

Беше улучила онова разминаване, между научното обяснение на  болестта и лечението, което бе добре познато на онколозите. Вече толкова много години лекарите онколози бяха като в тенджера под налягане.

През всичкото това време онколозите не стояха със скръстени ръце, те се бореха за всеки човешки живот до последно. Беше станало ясно, че ракът не е болест, а много болести.

Това е война с един безформен и всепроникващ враг. В нея има победи и поражения, героизъм и арогантност. И както във всяка война има ранени, обречени, забравени и загинали.