Една от причините днес в света толкова много да се говори за психичните заболявания, е желанието на фармацевтичните компании да получат повече дивиденти.

Един добър пример за това е ситуацията в Япония в началото на 21 век.

Тогава фармацевтичните компании убедили японската общественост, че хората страдат от лека депресия, която е наречена  kokoro no kaze или „обикновена настинка на душата“. Те казали на японците, че единственото лекарство за тяхното спасение са скъпите антидепресанти.

Тук трябва да се отбележи фанатична борба на японците с настинките.

След началото на кампанията за спасяване на японците от депресиите, количеството посещения при лекарите с оплаквания за тягостно и мрачно настроение се увеличили почти с 50 процента и то само за четири години.

Продажбата на антидепресанти в Япония се увеличила пет пъти между 1998 г. и 2003 г., скоро след началото на маркетинговата кампания.

Случва се у човек да възникнат убеждения, които са в разрез с доказателствата и реалността. Традиционно се смята, че това предизвиква психични заболявания.
Специалисти твърдят, че много от така наречените психически разстройства идват и си отиват като модата, прическите или дрехите. Формират се в зависимост от технологиите и културни тенденции на времето.

Самотата, отчуждението, чувството, че на никого не си нужен, които изпитват хората, са причина за така наречения синдром на тревожност.

Освен това специалистите твърдят, че тези симптоми в различно време са имали различни особености.

Така например, в края на 19-ти век много хора все още са се страхували от магьосничество и свръхестественото.

Всичко това се е променило, когато се появили новите технологии: телеграф, телефон, радио, телевизор, електрическа енергия, рентгенови лъчи, лазери и интернет.

Днес психозите са свързани с подозрението, че човек е под контрола на глобалните мрежи.

През 1940 година същите тези опасения са съществували около радиовълни.

Фразата „призрачен град“ се асоциира с оставените места след авария в Чернобил, но такива градове съществуват в много страни на света.

Празни улици, порутени покриви, покрити с растения стари мебели, разхвърлени детски играчки, прашни книги, ….

Причината за възникването на такива места са различни, но всички те са резултат от фатална грешка.

Град Вила Епекуен е бил най-популярният калолечебен курорт в Аржентина в средата на ХХ век.

При неговото строителство е била нарушена природната хидросистема. От близкото езеро изпомпили водата и близо до града създали изкуствено водохранилище.

В резултат на това през 1985 г., язовирът се пропукал, и градът се наводнил.
След няколко години водата се оттеглила, но градът не бил възстановен.

Никой не знаеше, какво точно бе станало в помпената станция. Огнени пламъци се бяха появили незнайно от къде. Пожарът продължаваше да бушува неконтролируемо вече почти час. Много хора бяха заети с потушаването му.

– Дали са се добрали до Емил? – Станчо не усети, че в цялата тази суматоха, бе изказал въпроса си на глас.

Пред очите му още стоеше онзи смел мъж, с когото се бяха запознали набързо малко преди да се спуснат към горящите сгради. За да спаси няколко души Емил бе обгорял лошо.

Оставиха го настрана да изчака медицинските екипи и се спуснаха да гасят огъня, и да вадят останалите хората попаднали в пламналите помещения.

– Той вече е добре, откараха го, – обади се Евгени, приятел и верен помощник  на Станчо в такива екстрени случаи. – Исках да поговоря с него, но вече го бяха упоили. По-късно разбрах, че него и още трима тежко пострадали са ги качили на въртолет.

Емил беше жив, това означаваше много за Станчо.

Човешкият живот бе по-важен от другите неприятности. В спасителните операции, в които бе участвал Станчо, на първо място стоеше спасяването на хората.

Независимо колко щети са нанесени, колко пари ще се изразходват за отстраняването на повредите, решението му беше винаги едно и също.

Животът бе на първо място.

Телефонът иззвъня. Станчо уморено го долепи до ухото си.

– Как е при вас? – чуваше се жизнен мъжки глас, това беше Попов, координатора на групите. – Имате ли нужда от помощ? Поне един от екипите пристигна ли при вас?

Изтощен и отпаднал Станчо отговори:

– Огънят е почти потушен. На пострадалите е оказана медицинска помощ. По-тежките случай са откарани с въртолет. За сега няма смъртен случай.

– Какво се е случило? Какво е предизвикало пожара? – настойчиво се интересуваше Попов.

– Утре ще ти разкажа всичко, което успяхме да научим, но в момента не ставам за нищо.

Тепърва предстоеше много работа. Специалистите щяха да ровят из опожарените помещения, за да открият причината за пожара. Щеше да се търси отговорност, на хората, които нехайно се бяха отнесли към задълженията си. А и много хора трябваше да се възстановят, както физически, така и психически ….

Геолозите са открили, че микроорганизмите са в състояние да променят пейзажа на Земята в реално време.

Например, те допринасят за образуването на пещери, благодарение на своята лакомия.
Учени са изследвали система от карстови пещери в източна Италия. Те се състоят предимно от варовик, който лесно се разгражда от киселини.

Във тези пещери има изобилие и от сероводород. За хората този газ е отровен, но за някои микроби той е ценен източник на енергия.

Учените отбелязват, че микроорганизмите в пещерите често са лишени от „нормални“ източници на храна, като растения и водорасли, растящи благодарение на слънчевата енергия.

Бактериите поглъщат сероводорода и отделят като страничен продукт сярна киселина. тя е причината за ерозирането на варовика в резултат, на което пещерите увеличават кухините си.

Ролята на микробите като творци на пещери е безспорна само за кухини, където има сероводород. Именно такива са огромните пещери на планетата.