Ако искаш да знаеш как се живее в Евросъюза ела в България, но не на почивка. Ако навлезеш навътре в България ще видиш развалини от изоставени заводи и предприятия, нищета. Ще срещнете хора, които отчаяно си търсят работа, но не могат да намерят.
А къде с младите хора? Едни са заминали в чужбина да изкарат малко пари, а други завинаги остават там.
Свободата на словото е относителна. Можеш да ругаеш правителството, но не много силно, за да не загубиш работата си. Границата е отворена, всеки българин може да отиде в Западна Европа, но колко ще тръгнат така само на разходка?
Официално процента на безработицата в страната е снижен два пъти. Всеки четвърти човек не може да си намери работа.
Кои отиват зад граница? Черноработниците. Ето какво ни даде Евросъюза, възможност без виза да заминем в чужбина, за да работим неквалифицирана работа.
Ако ние сме влезли в Евросъюза, Евросъюза промени ли ни?
У нас си остана корумпираното правителство, продажните чиновници умножени с тежките нормативи и правила на Евросъюза.
Да, те ни дават пари, но къде са тези пари. Всичко остана в джобовете на чиновниците, но ако дойдат някакви пари те отиват за „своите“ хора и „своите“ им проекти.
Некомпетентното правителство е набрало доста кредити от Международния валутен фонд, който започна да диктува новата си икономическа политика. Наложените строги условия унищожиха икономиката на страната.
Методично се унищожи индустрията, на безценица се приватизира всичко, което можеше, а останалото се наряза за скрап.
Напълно се унищожи селското стопанство. Разруши се системата на висшето образование. Наплодиха се множество ВУЗ-ве, които за пари издават диплома за висше образование. Всичко, което можем да предложим за износ е евтина работна ръка.
В България населението е намаляло поне с около два милиона. Младите хора не желаят да имат деца. Огромен брой хора работят на Запад, а децата ги отглеждат бабите и дядовците.
Никой не иска да живее такъв живот. Надявахме се, че като влезем в Европейския съюз ще живеем по-добре, но животът стана непоносим.

Японската компания е разработила и подготвила за производство очила, които ще определят степента на умора.
Три датчици, монтирани на ръба на очилата, ще вземат показания за честотата на мигането, промените на електрическия потенциал на ретината на очните мускули и движението на очната ябълка.
Информацията използвайки Bluetooth 4.0 ще се прехвърля в таблет или смартфон. След това специално приложение ще съобщава за степента на умора и необходимостта от почивка, докато работите на компютъра или препоръчва да спре водач на автомобил, който заспива. По време на фитнес очилата бързо подсказват правилната позиция на тялото и как да се поддържа баланс по време на тренировка.
Приложението за очилата е съвместимо с операционните системи Windows, Macintosh, IOS, Android. Батериите в очилата работят в продължение на 8 часа и тежат 36 грама.
Очилата ще започнат да се продават на пазара през пролетта на 2015 г. Към 2020г. в Япония ще се продават  за година около 6 милиона такива устройства, които са съвместими с таблети и смартфони.

В Симферопол сградите на Кримската парламент и Съвета на министрите на Крим днес  са завзети, около 4 часа сутринта, от въоръжени мъже в униформа без обозначителни знаци. Над зданието е издигнат руски флаг.
При завземането на сградата, е била обезсилена полицейската охрана и са хвърлени изненадващи гранати.
За всички от  Върховната Рада на Крим е обявена почивка.
Пред сградата на Кримския парламент е издигната барикада от битови предмети, дървени палети, кофи за боклук и др. Сградата е отцепена от полицията, но за сега не достатъчно плътно. В същото време полицаи са съсредоточени в близост до сградата на Кримския Съвета на министрите. Полицията не позволяват на хората да минават в непосредствена близост до сградата.
Центърът на Симфепол е заобиколен от полицейски служители. Не се пускат пешеходци, всякакъв вид транспорт също. Тролейбусите от Централния пазар не се движат. В завзетото здание не се пропуска никой и е забранено снимането.
Ръководство на  Върховната Рада на Крим нееднократно е повдигало въпроса за необходимостта от промени в Конституцията на Крим и присъединяването на Крим към Русия.
Информация за завземането на двете сгради е потвърдена от свидетели, които сега се намират в центъра на града.

Хубава ли е думата „по-късно“? Щом не сега, а някога или не ми се иска в момента, може и „по-късно“.
Ние отлагаме работа, радост, почивка, дори любовта.
Младоженци искат деца, но остават това за „по-късно“. Време е едно момиче да се омъжи, но то отлага за „по-нататък“.
А кога ще настъпи това „по-късно“? Най-често никога! И защо?
Ето как стават нещата.
Млад човек иска да пътува, да види други страни, но ….. първо трябва да учи и отлага. След това си търси работа, отново си казва „по-късно“. Запознава се със прекрасна девойка, жени се и …вече не му е до пътуване.
Красиво момиче се ползва от вниманието на много млади мъже. Да се омъжи? Не, „по-късно“! Сега е време да се наслади на живота, да се порадва на красотата си и да изпитва само удоволствие. Всичко остава за „по-късно“ и женитбата, и децата. Въпреки това времето лети, то като че ли бърза по някаква причина. И тя вече не е така търсена, не толкова желана, за да стъпят с нея в брак. А за деца, да се раждат на тази възраст е опасно …..
Жената търпи грубият си мъж. Успокоява се, че децата ще тръгнат на училище, ще стане по-лесно, „по-късно“ ще решава. Времето върви, а тя си мисли, че децата трябва да постъпят в някой институт, а нейния проблем… „по-късно“. Времето върви, вече е късно да се решава. Тя е привикнала на тормоза, а мъжът й си е останал същия. Жалко за нея….
Навярно разбирате колко е удобно да кажеш „по-късно“? Всеки от нас го прави, но все пак някога трябва да реши.
Тази дума може да съсипе живота ни. От какво малко словосъчетание често зависи животът ни.
Нека да се замислим и завинаги да премахнем тази дума …..

Двама си говорят по телефона:
– Слушай, Пешо, ако не ми заемеш 100 лева, няма да доживея до заплатата.
– Какво говориш, такава бедност ли те е стигнала?
– Не ми се присмивай, животът на човекът преминава понякога през пустиня. Нали така Господ смирява човека, за да не уповава на неправедното богатство, а да упражнява вяра си.
– Да, така е. Но 100 лева нямам. Скоро исках от съседа и съжалявам, че не мога да ти дам.
На следващата седмица Пешо печели наследство в съда. Първото нещо, което той и съпругата му решили да си позволят е пълноценна почивка в Египет, за която отдавна си били мечтали.
Седмица по-късно той звъни на човекът, който го е молел за пари:
– Здравей, как си? Намери ли пари, за да се издължиш?
– Не, а ти какво, да не си почнал да си живееш по-свободно? Помогни ми!
– Не мога сега, далеко съм…
– Къде си?
– Какво значение има!?В Египетската пустиня, горещина,… не мога!
– Да разбирам! Но пустинята е да уповаваме на Господа, а не на неправедното богатство.
– Аха, да… навярно е така! Но…ако знаеш колко е приятно да харчиш неправедното богатство в тази Египетска пустиня!