Хари докосна рамото на Здравко и той веднага отвори очи. Погледна часовника си. Наближаваше десет часа. Лъчите на слънцето мудно се показваха зад облаците, но времето бе приятно.
– Доктор Симов има вече резултати от тестовете, – каза Хари. – Мисля, че трябва да ги чуеш.
– Открихте ли с какво биологичното оръжие е действано? – попита Здравко и се изправи.
– Да, – каза малко нервно Хари. – Вярно е, че това са предварителни тестове, но това, което са открили е обезпокояващо. Изправени сме срещу много опасно нещо.
– Бактерия ли е или вирус?
– Нито едно от двете. Активните агенти в онези съдове, които открихме, са приони. Знаеш ли нещо за тях?
– Много малко, – каза Здравко. – Мисля, че ги смятаха за причинители на болестта „луда крава“.
– Да, но освен нея съществуват и много други, – въздъхна Хари. – Прионите са слабо изучени. Знае се, че са съставени изцяло от белтък. Общото между всички болести причинени от приони е, че имат гибелен край. Тези които сме намерили действат още по-катастрофално, последствията им са убийствени. Доктор Симов каза, че до сега не е виждал такава форма.
– И с какво е по-различен този прион?- попита нетърпеливо Здравко.
– Начинът, по който действа е доста коварен. Напада само онези протеини, които свързват клетките в човешкото тяло. Те са безвредни за животните. Доктор Симов е изпробвал агента срещу мишки и плъхове, но те са останали невредими, а човешките протеини са атакувани яростно.
– Какво точно става, когато тези приони нападнат човека? – полюбопитствува Здравко.
– Те разрушават протеините и тъй като няма какво да държи клетките те се пръскат.
– Нищо ли не остава от човешкото тяло? – подскочи изумен Здравко.
– Единствено скелета остава незасегнат, защото костната тъкан е минерализирана.
Здравко си спомни за пилота на самолета, който бе крещял по микрофона:
– Ние се топим …..
Те не бяха се разтопили, а просто се бяха разпаднали. По-късно бяха открили само костите им, които се въргаляха край останките от самолета. .
