В цялата история на съществуването на полицията на Исландия нейните сътрудници само веднъж са убили човек.

Това се случило през 2013 г., когато въоръжен мъж от своя прозорец е открил стрелба по минувачите и превозните средства.

След проникването в апартамента на мъжа, полицаите също били подложени на обстрел и те открили ответен огън.

Началникът на полицията поднесъл съболезнования на роднините на загиналия, а на участващите в операцията била предложена психологическа помощ.

Учени са назовали пет органа, които не са нужни на човека. Списъкът включва наченки на опашна кост, апендикс, мъдреци, мускули на ушите и трети клепач.

Специалистите отбелязват, че по-рано тези органи били крайно необходими, но в днешните условия са станали безполезни.

Например, с помощта на мъдреците нашите предци са се справили с влакнести храни. При храносмилането е помагал и апендикса.

Мускулите на ушите са помагали по-добре да се възприемат звуковите сигнали. Освен това, в наши дни рядко се отбелязват хора родени с къси опашки. Подобен случай е бил описан от Габриел Гарсия Маркес в „Сто години самота“.

Изследователите открили, че октопода и сепията променят собствената си РНК самостоятелно, за да се адаптира по-добре към условията, които ги заобикалят.

Учените са открили, че калмари и октоподи имат невероятни способности. Оказва се, че тези животни могат да правят промени в собствена си РНК.

Промяната на живите организми се случват постоянно, въпреки че не можем да го видим наяве.

По-голямата част от животните имат спонтанни мутации в ДНК, които определят тяхното по-нататъшно развитие.

В същото време, калмари и октоподи относно си развитието са разработили много интересен механизъм. Тези същества са в състояние да променят целенасочено РНК, с цел по-добре да се адаптират към околната среда.

Такива „модификации“ въздействат на изработването на протеини, което помага на организма да се приспособи към съществуващите условия, без да се прибягва до мутация в генома.

Още през 2015 г. учените са установили, че калмари могат да редактират до 60% от РНК на нервната си система, опитвайки се по-добре да се адаптират към променящите се температури.

Сега анализът на хиляди РНК проби е показал, че подобен капацитет има в октопода и сепията – мекотели, които живеят предимно в топлите морета в близост до брега.

Това е само първият етап от изследването. В бъдеще учените ще се опитат да създадат генетични модели и да разберат с тяхна помощ ставащото изменение в организма на октоподите и сепиите, също ще изяснят и какво ги предизвиква.

Някога имали ли сте слон в къщи? Едва ли. Ако бяхте имали, щяхте да знаете къде се намира.

А щурец имали ли сте у вас? У дома имаше такъв. Слушах песните му непрекъснато. И когато си мислех, че съм открила от къде се обажда, той млъкваше. Дълго време изгубих да го търся. Накрая спрях да се занимавам с него и той просто изчезна.

Понякога в живота си се срещаме със „слонове“, като смърт на близък човек, развод, неизлечима болест, но повечето от дните ни преминават под свирнята на щуреца, малки неща, които ни дразнят, стресират и отклоняват вниманието ни от важните неща в живота.

Когато шумът от щурците започне да ни уморява, можем да потърсим Божията помощ чрез Библията и молитва. Можем да размишляваме върху това, което е истински важно.

Когато се настроим да чуваме Божиите думи, няма вече да чуваме щурците.

Пролетта дойде. Цветята разтвориха красивите си цветове, но това не радваше Димо, Любка и четирите им деца. Те бяха останали без дом. Живееха в старата си кола, която вече не беше в движение.

Миеха коли по бензиностанциите, събираха хартия, желязо, найлон, стъкло и какво ли още не, за да изкарват прехраната си. Всеки ден водеха борба за оцеляване.

Не веднъж се бяха обръщали към приятели и роднини за помощ, но освен осъждания, присмех и подигравки, нищо друго не получиха.

Много хора виждаха как живеят, но ги отминаваха, сякаш не съществуваха.

Продадоха всичко, за да си намерят подслон някъде, но не сполучиха. Оставиха си само малко дрехи, одеяла, съдове и Библията.

Вечерно време на уличната лампа загрижените Димо и Любка четяха от Словото.

Любка постоянно плачеше и питаше Бога:

– Защо, Господи, ни дойде това на главата? Какво да направим, за да си осигурим подслон и нормален човешки живот?

– Не плачи, – успокояваше я Димо, – няма да бъде все така. Бог ще ни даде изходен път.

– Кога? – едва не крещеше Любка.- Отчаяна съм до смърт. Повече не мога да издържам.

Тази вечер отново отвориха Библията, за да прочетат нещо за насърчение. Любка прочете на глас:

– „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“. – Тя ги повтори няколко пъти тези думи и усети силата, която носеха в себе си.

Осъзна ги напълно и каза смело:

– Каквото и да се случва, колкото и да ни е тежко, Бог ни е дарил със сила, за да се справим със всяка ситуация.

Димо ѝ се усмихна, а тя продължи:

– Сега преживяваме неща, които ни сломяват. Всичко това ни изглежда невъзможно за преодоляване, но нали сме в Божиите ръце. Помощта ни е от Него.

Скоро дойдоха две семейства и им помогнаха. Те вече не живееха в колата.

Скоро след това Любка се усмихна на Димо и каза:

– Сега знам, че в коя да е борба, която водим, не сме сами. Всяка победа получаваме от Бога чрез Исус Христос.

Бог никого няма да остави, но ще го укрепи и привдигне.