Група ентусиазирани инженери са създали уникално фенерче, което може да се зарежда от човешкото тяло. Това го прави почти безкраен източник на светлина, малка, но понякога много необходима.

Много е разочароващо, особено в решаващ момент, ако открием, че фенерчето не свети или ако свети, едва мъждука.

Група ентусиазирани изобретатели са решили този проблем.

Защо е нужна батерията, ако е възможно да се използват термоелектрически генератор вграден във фенерчето?

За мощни „прожектори“ тази технология не става, но за джобни фенерчета подхожда идеално.

Принципното действие на фенерчето Lumen, както и неговото устройство е невероятно прост. В основата на идеята е термогенераторът. Фенерчето използва няколко LED светодиода за проектиране на светлината. Мощността на светене е напълно достатъчна, за да се чете книга в мастиленочерна тъмнина.

Освен това фенерчето е много малко, буквално колкото един пръст.

Корпусът на устройството е направен от алуминий. Тежи само 45 грама. Фенерчето работи, при условие, че е налице източник на топлинна енергия (топлина) от 28 градуса по Целзий. Идеален вариант в този случай е човешкото тяло.

На корпуса на фенерчето има специално място за палеца, който натискайки го включва Lumen и то започва да работи.

Фенерчето може да работи почти без прекъсване. В него са вградени малък акумулатор и кондензатор.

Когато е топло времето фенерчето незначително се зарежда и от въздуха около него, при условие, че неговата температура не е по-малка на установените планки.

Сега устройството се намира в стадий групово финансиране в компанията. За реализиране на проекта са били нужни 5 хиляди долара. За два дена събраните пари са надхвърлили установения лимит, достигайки 328%.

На пазара фенерчето ще излезе във втората половина на 2016 г и ще струва 15 долара.

Във всеки супермаркет какви ли не плодове могат да се намерят. Но само една малка част от екзотичните плодове, с които природата ни дарява, можем да видим представени там.

На планетата ни се отглежда много екзотични плодове, за съществуването на които много от нас дори не са чували.
Например за плодовете на маврициевата палма.

За да стигнете до меката част на плода е необходимо да го очистите от покритието му, което се състои от червени люспи.

Плодът е склад на витамин А и С. Някои твърдят, че в него е съдържат голямо количество хормони, които позволяват на красивата половина от човечеството да придобие великолепен обем на нужните места.

Плодът се консумира в прясно състояние. От него се прави вино.
Маврициевата палма е разпространена в блатата в екваториалните части на Южна Америка.

През втората половина на януари 1925 г. Чуковски бил изпратен от съветското правителство във Финландия при Репин.

Той трябвало да убеди художника да се завърне в родината си, където щели да му окажат почит и уважение.

Освен това, Чуковски трябвало да предаде на Репин, че след завръщането му в родината, художникът ще получи Сталинска награда и паметни приживе.

След известно време Чуковски се върнал и съкрушен докладвал:

– Всички мои опити да въздействам на художника, се разбиха като вълни о камък.

След пет години Репин починал. Във Финландия били издадени дневниците му, където се намирали следните редове:

„Дойде ми на гости Корней Чуковски. Между другото, той ме посъветва изобщо да не се връщам в родината си“.

Няма я вече баба Димка. Тя бе известна със своята доброта и човеколюбие. Това бе компенсация за злата ѝ участ.

Бай Димитър се бе върнал назад в спомените си и разказваше за нея:

– Падна и навехна крака си като младо момиче. Уж нищо и никакво падане, но окуця за цял живот.

– Тогава не са ли я водили на лекар, да ѝ оправи крака? – попита младия Благой.

– Нямаше кой да я заведе, – с тъга каза бай Димитър. – Младо, хубаво момиче, работливо и пъргаво, но на остана стара мома, без свой дом и семейство, но имаше широко сърце и душа.

– Този дефект на десния ѝ крак се бе превърнал в ужас, – спомни си и леля Дафинка. – Сковаваше се цялата и дясна половина. Болките ѝ от ден на ден се увеличаваха и трудно се движеше. Дори бастуна не помагаше. Правеше няколко стъпки и спираше.

– Като готвачка бе ненадмината, – продължи бай Димитър. – Нейните гозби бяха ненадминати. Който ги е опитал, все пита за тях.

– Връстничките ѝ по-младите невести все я търсеха за съвет и помощ в готварството, – каза баба Гана. – И аз съм ходила при нея, да ми помага. Никого не връщаше, споделяше всичко, което знаеше и бе научила.

– Почти отгледа Гена, – каза жената на Манол. – Аз по цял ден бях на къра, а тя се грижеше за дъщеря ми, като майка. Не зачиташе предразсъдъците и назадничавите разбирания. Първа проявяваше внимание и нежност към обърканите невести след женитбата. Винаги намираше с какво да ни окуражи и подпомогне.

– Момчетата възприемаше като синове и внуци, – засмя се Горан. – Това, което живота ѝ бе отнел, тя си го допълваше като дружеше с децата. Когато и да идехме при нея все ни даваше по нещо – прясно сирене, масло, яйца, кисело мляко. Никога не пропускаше рождените ни дни. Куцук куцук, ще потропа на портата ще прегърне рожденика, а в шепата му ще мушне понякога банкнота, която може би е преполовила и без това малката ѝ пенсийка.

– Златна беше нашата баба Димка, – каза Златан и едва не се разплака. – При нея всичко имаше и добра дума, и съвет, и да ни почерпи…..

На погребението ѝ дойде цялото село – млади и стари, мъже и жени, най-много бяха деца. Беше голяма жега, но всичко живо изкачи голия рид, за да изпрати баба Димка до вечното ѝ жилище.

Това бе един почтен и достоен човешки живот……

Знаете ли, че е съществувала държава, където обикновените хора трябвало да приведстват своя вожд с думите „Изяш ме“?

Европейците открили остров Фиджи през 17 век, но едва през втората половина на 19 век основали колонии там.

Една от причините за това е широко разпространения канибализъм сред аборигените.
Ритуална поздрав на обикновения човек към вожда бил „Изяш ме!“.