През 1758 г. в окръг Гамберланд индианците отвлекли 10 годишната Mary Campbell – дъщеря на френски колонисти.
По-нататъшния живот на момичето протекло в индианското племе ленапе.

През 1764 г. завършила войната в Понтиак, по време на което кореното население било притиснато от белите заселници към бреговете на океана. Настъпилите студове накарали индианците и колонистите да сключат мир.

Mary Campbell била върната на европейците. Така в лагера на белите се появил пламенен борец за правата на индианците.

Ако не живеете в Азия или Африка плодът, за които ще ви кажа по-долу, не е познат за повечето от нас.

Докато европейците и американците са свикнали с това, да смятат за „стандартни плодове“ банани, ябълки, боровинки и т.н., хората в много страни почти нищо не знаят за тези плодове.

За тях ябълката и боровинката са екзотични плодове.

Папеда ежеиглиста или Кафир-лайм се явява екзотичен плод за нас.
Терминът „кафир“ е оскърбителен за някои народи, за това се препоръчва да се използва името папеда ежеиглиста.

През 1887 г. в провинция Хенан в края на септември имало силни проливни дъждове. Поради огромното количество вода реката Хуанхъ пробила язовира.

Много бързо, водата достигнала Джънджоу и се е разпространила в целия северен Китай. Тя покрила площ от 130 хиляди кв. километра.

Поради бедствието загинали много хора, повече от един милион. Около два милиона останали без домове. По-късно 500 хиляди са умрели от появила се епидемия от холера.

Пострадали са 600 градове, които били построени на бреговете на „Жълтата река“, както нарекли Хуанхъ англичаните.

А европейците я нарекли „Печалта на Китай“, защото е отнела живота на много повече хора в сравнение с коя да е друга река.

Знаете ли, че е съществувала държава, където обикновените хора трябвало да приведстват своя вожд с думите „Изяш ме“?

Европейците открили остров Фиджи през 17 век, но едва през втората половина на 19 век основали колонии там.

Една от причините за това е широко разпространения канибализъм сред аборигените.
Ритуална поздрав на обикновения човек към вожда бил „Изяш ме!“.

Чубрицата има доказани лечебни свойства. Тя стимулира дейността на стомаха и червата, затова е изключително подходяща подправка за трудно смилаеми храни, като варива – боб, леща, грах и други.

Чубрицата може да се използва като лек  при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство. При хрема и кашлица чубрицат също е много полезна.

В българската народна медицина чубрицата се прилага при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии. Чубрицата е и средство против глисти.

Огромното приложение на чубрицата в българската кухня е безпорно. Тя е неделима част от приготвянето на гозби като леща, зелен фасул, грах, боб, зеле, картофи и др.

Вкусът на популярната подправка „шарена сол“ не би бил същия без в нея да има чубрица.

Европейците обичат да прибавят подправката към различни плънки, ястия с яйца, кайма, зеленчукови гозби. Чубрицата присъства в сосове, които са обичайни за Средиземноморската кухня.

Ето ви една лесна рецепта, която можете да си приготвите от чубрица. Нарежете на ситно две супени лъжици от подправката. След това те трябва да се залеят с 500 милилитра вряща вода. Така приготвената отвара се остава да кисне един час, след което се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.