След петнадесет минутен редовен полет на височина шест хиляди метра един от двигателите на самолета се запали. Пожарът беше потушен, но двигателят отказа да работи.

Командирът на екипажа докладва:

– Имаме техническа неизправност. Искаме аварийно кацане.

Диспечерът освободи писта и разреши кацането. Към летището летяха пожарни коли и линейки.

Шансовете на пострадалия самолет да достигне до земята и пътниците с екипажа да оцелеят бяха много малко.

Салонът се напълни с дим. Между хората настана паника.

Изведнъж един 60 годишен мъж започна високо да произнася доста познати думи:

–  Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

Той не беше свещеник, а най-обикновен енориаш. Ходеше всяка неделя на църква. А сега се връщаше от почивка в дома си. Животът му съвсем не бе лек, но той искрено вярваше в Бога и Го почиташе с всичко, което имаше.

Част от пътниците започнаха да повтарят с него „Отче наш“. Други се молиха с молитви, които си спомняха в момента или изказаха страха и болката си пред Бога в тази кризисна ситуация.

Изведнъж паниката спря и хората се успокоиха.

Самолетът кръжеше във въздуха още около 40 минути, за да изразходва горивото си. Всички разбираха, че „летящият ад“ всеки момент може да експлодира.

По време на приземяването гумите на колесника задимяха. На земята чакаха пожарни коли, които веднага започнаха да обливат самолета с вода.

Пътниците и екипажа веднага бяха евакуирани с помощта на надуваеми трапове. Всички скачаха без багажа си и боси изтичваха далече от огъня.

Никой не пострада. Беше станало чудо!

А там в това пламтящо метално тяло бяха 351 пътника и 20 членен екипаж. Но Бог запази хората. Той чу молитвите им и им помогна да оцелеят.

По време на Втората световна война в СССР инженерите работили над създаването на летателен апарат на базата на танк, който бил наименуван А-40.

По време на изпитателните полети танкопланерът бил теглен от самолет ТБ-3 и можел да се издигне на височина 40 метра.

Танкът бил създаден в Тюмен.

Предполагало се, че след като се премахнело буксирното въже А-40 самостоятелно ще планира в желаната точка, ще събере крилете си и веднага ще се включи в битката.

Танкът А-40 бил предназначен за двама човека.

Аномален студ и сняг се появиха в Китай. В тропическия мегаполис Гуанджоу за първи път от 67 години е паднал сняг. Това е първото непредвидено сезонно явление от времето на основаването на Китай през 1943 г.

Властите на града са обявили „червена“ най-висока степен на опасност, заради студа, въпреки че термометърът показва едва нула градуса по Целзий.

Движението в Гуанджоу е затруднено поради снега премесен с дъжд. Властите на града са се обърнали към населението с молба да се пазят и да се обличат добре.

Миналата събота е била най-студената и в Пекин. За първи път от 30 години се наблюдава температура минус 17,4 градуса по Целзий. А в някои райони на Китай, температурата е спаднала до почти минус 30 градуса.

Аномалните температури са причинили хоспитализацията на много хора. Така например, в Хонконг, са претърпели измръзване най-малко 111 човека, 45 от тях са постъпили в болница.

Най- много са пострадали автолюбителите, които се отправили на разходка към най-високата точка на града – връх Тай Мо. Появилият се леден дъжд изключил  възможността на хората да се спуснат от планината с автомобилите си. Наложило се да чакат спасители.

Хипотермия, натъртвания, навяхвания, фрактури, разфасовки са били основните причини за хоспитализация. В спасителната операция участвали над 140 пожарникари и 26 линейки.

Хладният фронт обхванал северната, източната и централната част на Китай е създал сериозни проблеми в транспорта. Закъснявали влакове. Полети се отменяли.

Високоскоростният влак от Шанхай до Харбин, сега изминава разстоянието за 12 часа, а не за обичайните шест.

Михаил беше на почивка при свои близки. Там прекарваше почти всяко лято. Той живееш в един от големите градове във вътрешността на страната, но там няма море, за това бе и това гостуване.

Тук Михаил се препичаше и плуваше. Хората в това населено място бяха гостоприемни и топлосърдечни.

Но дойде края на почивката и Михаил трябваше отново да се върне в сивото ежедневие на многоетажния град.

Беше си взел билет предварително от летището. Самолетът излиташе в три следобед.

– По това време нямаше пиков час или натоварен трафик, – весело си каза Михаил.

Така той реши и удължи малко престоя, дори си позволи да хапне на вилата на чичо си.

Когато Михаил се върна да си вземе багажа от дома на една от лелите си, при която го бе оставил за малко, започна силен дъжд. Надигна се буря. А улиците се превърнаха в дълбоки реки. Това не беше обичайно за района, но се случи …

Колата едва пъплеше по улиците към аерогарата, по-скоро можеше да се каже, че плуваше. Една от улиците Михаил измина за половин час, а тя бе дълга около километър.

– Не, това е повече от, колкото можеше да се очаква, – удряше Михаил по волана и се ядосваше. – Така до никъде няма да стигна и ще изпусна самолета.

До него братовчед му, който бе дошъл да го изпрати, мълчеше, но и на него му кипна.

– Сякаш всичката вода се е събрала на тази улица. Виж колите пред нас, едва пъплят. Страшен късмет извади днес, Мишо.

По някакво чудо се добраха до летището, но стълбата бе вече махната от самолета, пътниците с багажа им бяха качена. Всички бяха по местата си, освен Михаил.
Вратата на самолета се затвори, а Михаил изтича да води преговори с ръководителя на движението. Запъхтян нахлу в стаята и каза:

– Господине, моля ви спрете самолета, за да мога да се кача. Времето бе отвратително. Едва се добрах до летището.

Мъжът го изгледа строго:

– Младежо, това не е игра. Има си строги правила, които са написани, за да се осигури безопасността на пътниците. Това не е маршрутка. Вдигаш ръка и те качва, а после слизаш, където искаш.

– Но аз утре съм на работа….

– Обадете се на началника си, че ще закъснеете.

– Но ….

Мъжът насреща не търпеше никакви възражения и прекъсна Михаил:

– Когато човек тръгва на път, особено със самолет, тръгва много по-рано от предвиденото.

Но Михаил изобщо не искаше да го слуша:

– Разпоредби, правила, не ми ги разправяйте тия. Дори и за малка дреболия сте отменяли полет, а друг път сте правили компромиси на различни хора, за да им угодите, но аз не съм важна клечка нали?

Мъжът го изгледа студено:

– Самолетът не е детска играчка. В него са се качили около 300 човека. Не мога заради това, че не сте предвидили време за неочаквани случаи, да спра излитането му.

Михаил излезе разгневен и ядосан на диспечера, и на времето. Всички му бяха криви за нещо.

Така или иначе времето бе пропуснато, а тази ситуация не можеше да се поправи. Освен това, парите, които бе дал за билета, бяха пропилени.

Наложи се Михаил да гостува още два дни на роднините си, защото въпреки летния сезон, времето се влоши и летището бе затворено.

Проливните дъждове и силният вятър дадоха достатъчно време за размисъл на Михаил.

Така и ние в живота пропускаме възможности заради това, че не сме действали по-рано.

Възможностите се изплъзват, а живота не се повтаря.

Една група от норвежки студенти от Университета в Осло е създала безпилотен самолет с 48 двигатели, който е в състояние да издигне във въздуха човек.

Над направата му ентусиастите са се трудили две години и са похарчили 20 хиляди евро.

По време на един от тестовите безпилотникът издигнал във въздуха товар от 150 кг за 30 секунди.

За направата на дрона са използвали алуминий и шперплат.

Двигателят с винт има диаметър 30 ​​см са и мощност от 70 кВт. Безпилотникът работи с 24 акумулатори.

В бъдеще, студентите ще организират първия полет с човек, но това ще изисква разрешение на съответните служби.