Летяха от Европа за Америка. Пътуването беше приятно, докато самолетът не попадна в снежна буря.
Колкото повече приближава летището в Ню Йорк толкова видимостта ставаше нулева. Това наложи на пилотът да извърши кацането чрез автоматично управление.
Командирът на самолета бе напрегнат и съсредоточен, докато диспечерите насочваха къде да кацне самолета.
Хората в салона бяха развълнувани. Те разбираха, че условията за кацането са доста критични. Едни се страхуваха от създалото се положение, а други бяха по-оптимистично настроени.
– Не бих искал самолетът в такъв момент да не бъде воден от човек с широки възгледи, – каза Ламинов.
– И на мен не ми се иска просто да кажат на пилота: „Добре, кацайте, пък каквото стане. Има ли значение на каква височина сте или с каква скорост карате самолета?“ – каза Монов.
– Животът на всички ни зависи от инструкциите на диспечерите, – заяви категорично Баварски.
– Това е подобно на „кацането“ на небесното летище, – засмя се Мартинова. – Не ми трябва човек с широки виждания. Нито от такъв, който твърди:“ Няма значение в какво вярва човек, важното е, да е искрено“.
– Така е, – съгласи се Щилиянов, – трябва да се лети точно по указания курса.
– Нека на земята да ме смятат за човек с ограничени разбирания, – засмя се Попов, – но аз ще бъда по-уверен в „приземяването си“ на небето.
– Как няма да бъдем уверени в такъв курс, – наблегна Желязкова, – щом Исус го е довел до нас и ни е приготвил пътя за там.
Скоро дискусията се прекрати. Самолетът се приземи благополучно и всички слязоха радостни и доволни, че безопасно са се добрали до летището.
