Портретът на християнката Хариет Тъбман, бореща се за правата ан чернокожите и жените в САЩ, ще замени изображението на седмия президент на Америка Андрю Джаксън  на новата 20 доларова банкнота.

За първи път за повече от 100 годишен период на 20 доларова банкнота ще се появи образ на жена.

Хариет Тъбман е родена през 1820 г. в Кентъки в семейство на роби. Започнала е да работи на пет години. През 1949 г. тя е избягала и е станала свободна.

Разбирайки ценността на човека Тъбман е вдъхновявала робите да бягат и е организирала такива бягства.

Разярените робовладелци предлагали 40 хиляди долара за нейното залавяне, но никой не искал да я предаде.

Когато Хариет била на 30 години я наричали Моисей, заради способността ѝ да спасява роби.

Биографите отбелязват искрената вяра на Хариет Тъбман.

Тя винаги казвала на Бога: „Ще уповавам само на Теб, Ти ме виждаш цялата“.

Според аналитиците 20 доларовата банкнота е една от най-използваните в САЩ.

В групата младежи имаше такива, които формално присъстваха на събеседванията по изучаване на Библията. Те идваха на тези събирания, защото родителите ги караха.

Но имаше и други, които разсъждаваха, анализираха и размишляваха върху чутото. Техният неспокоен дух търсеше лицето на Господа.

Такъв беше Лъчезар, но приятелят му Марко бе от безразличните и незаинтересованите, търсещ във всичко собствената си изгода и ако не откриеше такава, гледаше да се измъкне и да изчезне нанякъде.

Лъчезар придърпа приятелят си след като свърши урока:

– Пак ли ще бягаш? Отново ли не чу нищо от това, което ни говори Младенова?

– Кво толкова? – разсърди се Марко. – Разпънали Го като разбойник между двама злосторника. Всяка година правим едно и също като по навик.

– Ето, – каза с тъга Лъчезар,  – поради съществуващите стереотипи, не виждаме истината, която ни се открива в тези дни.

– Е, добре де, – начумери се Марко, – спомняме си какво Христос е направил за нас.

Това бе по-скоро заучена фраза, а не израз на някакво убеждение.

– Това е важна битка между разголеното зло и любовта, която го побеждава, – каза разпалено Лъчезар.

– Погледи нещата реално, – разпери ръце Марко. – Хората нацяло се объркаха. Всеки тежко преживява самотата, въпреки всички съвременни средства за комуникации ….

– За свят, в които назряват сложни конфликти, единственият отговор може да бъде жертвата на Исус Христос на Голгота, – очите на Лъчезар пламтяха. – И този отговор вече е даден. За нас това е важно време. Период, в който се опитваме да се преборим с кризата, възникнала поради неизправните ни взаимоотношенията с Бога.

– И кво предлагаш в случая? – съвсем незаинтересовано попита Марко, колкото само да подразни приятеля си.

– Трябва да погледнем нещата по нов начин, – тържествуващо възкликна Лъчезар, – да видим, че зад всички наши беди, вече сияе победата.

– Да бе, триумфа звучи вече в ушите ни, – насмешливо с голяма доза ирония каза Марко.

– Не разбираш ли, че истинско упование за хората, може да бъде само Бог? Всеки може да те изостави и захвърли, но не и Господ.

Марко често се чувстваше пренебрегнат и изоставен от близки, приятели, дори и от случайно познати, затова думите на Лъчезар го ужилиха.

– В тези дни трябва не само да живеем с Него, – продължи Лъчезар, – а разбирайки истината, какво Исус е направил за нас на кръста, да получим нов подтик и стимул да живеем в тази истина.

Раменете на Марко започнаха да се тресат. Той плачеше. Спасителят бе докоснал сърцето му и му откриваше колко много го обича……

Един човек бил много практичен, във всичко търсел ползата. Срещнал приятелят си, който бил християнин и го попитал:

– Каква ми е ползата да вярвам в Бога?

Християнина се замислил, а после попитал:

– Случвало ли ти се е да преминаваш през неприятни събития, но най-накрая, всичко приключва добре?

– Да, разбира се, – казал прагматикът. – Но каква е тук връзката с вярата?

– Вярата ще ти помогне да преживееш периода на безпокойство, докато сам да разбереш, че всичко се е уредило.

Очите на хората са най-податливи към червено-жълтата част на спектъра, а зеления цвят, цвета на тревата и растенията, успокоява нервната система.

Човешките очи си почиват при възприемането на зелени отенъци. Ето защо стените на обществени сгради често са боядисани в нюанси на зелено.

Тъй като развитието на хералдиката съвпадна с периода на кръстоносните походи, зеленият цвят рядко се е използвал на гербовете.

Зеленият цвят се смята за един от символите на исляма.

Днес зеления цвят се среща в по-голямо количество върху знамената на държави, в които по-голяма част от населението изповядат исляма.