През 1801 г. сред индианското племе чумаш в Калифорния се появило голямо месианско движение. В това време бушували епидемии от пневмония и плеврит.
Веднъж една млада жена заявила, че на сън ѝ се явила богиня Чупу, за да предупреди, че всеки чумаш, който се е съгласил да приеме кръщение, ще умре, а този, който е кръстен, може да се откаже от вярата си и да започне да се покланя на богинята Чупу. Богинята заплашила със смърт всеки, който разкажел на мисионерите за съня.
За да се отмени кръщението на хората, използвали аналог на християнската осветена вода наречен „Сълзите на слънцето“.
Новата религия предизвикала осъждение от страна на францисканските мисионери, които приели, че жената е вещица и я принудили публично да се отрече.
През 1824 г. избухнало въоръжено въстание в отговор на избиването на новообръщенци „чуписти“.
След обсада на мексикански войски мисиите, където се намирали бунтовниците, са били принудени да се предадат.
Така била унищожена новата религия.

Всеки от нас иска да бъде обичан и да обича. В същото време като общество вършим всичко, за да направим това невъзможно.

Съзрели сме за всякакви религиозни ограничение, табута, обществени стратегии, ръководства, норми, закони, политики …., които да ни казват кой, кога, къде, как и защо може да бъде обичан и защо не бива да бъде обичан.

Ние сме поставили осъждението над приемането, заклеймяването над съчувствието, отмъщението над прошката и ограничението над свободата при формирането на това, което сме нарекли човешка любов.

С една дума сме направили любовта условна и сме я лишили от смисъл. Превърнали сме я в нещо неистинско.

Никога не е късно да отворим сърцата си за истинската любов, която да даряваме и получаваме.

Когато взаимно се благославяме , ние правим именно това.

По време на гоненията на християни при  управлението на Марк Аврелий в град Лион били измъчвани много християни. Телата им били събирани и изгаряни, а пепелта от тях изсипвали в река Родан със думите: „Да видим, дали ще възкръснат след всичко това“.
Бедните, те не са разбирали, че Господ, Който е създал вселената от нищо, може да възстанови телата на Своите деца и да ги съживи, независимо от това, че са били изгорени и хвърлени в реката.
За Бога няма нищо трудно и ние трябва да вярваме на Неговите обещания, въпреки че за нашия човешки разум и човешка немощ това изглежда невъзможно.
Как Бог е взел земя и е сътворил нещо със съвсем друго естество?! И то телесно, не приличащо на пръст: коса, кожа, кости и жили.
Както иглата хвърлена в огъня се нажежава, но не изменя своето естество, така и мъртвите ще бъдат възкресени, „косъм от косата им няма да пропадне“.
Всички ще възкръснем, но праведните ще възкръснат за вечен живот в небесни места, а непокаялите се грешници за осъждение.