Архив за етикет: напрежение

Паметта на сплавите

OLYMPUS DIGITAL CAMERAЗа някои метални сплави, като нитинол (55% никел и 45% титан), или мед, никел и алуминий, е присъщ ефект наречен паметта на формата.

Той се състои в следното. При деформиране на изделие от такъв материал, след като се нагрее предмета, той възвръща първоначалната си форма.

Това се дължи на факта, че тези сплави имат специална вътрешната структура.

Нитинолът е изработен от съветските металурзи  Г. В. Курдюмов и Л. Г. Хандорсон през 1948 г. През 1980 г. това изобретение е признато за откритие и е станало известно като ефект на Курдюмов.

При деформация външния слой на материала се разтяга, а вътрешния се свива, средния остава без изменение. Тези продълговати структури – мартензитни плочи, не са необичайни за металните сплави. Необичайното в материала запомнящ формата си е, че той е термоеластичен.

При нагряване се проявява термоеластичността на мартензитните плочи, т.е. в тях възниква вътрешно напрежение, което се стреми да върне структурата в първоначалното ѝ състояние.

В края на 20 век ефектът за запомняне на формата бил забелязан  при повече от 20 сплави.

Прилага се в медицината, топлината сигнализация, кафеварките и при различна техника.

Каква ролята могат да играят в юношеска възраст домашните любимци

1454069384article_250x172_domgivotnДомашните животни могат да окажат сериозно влияние в юношеството. Тогава детето се намира в противоречие с околните и няма с кого да обсъди своите проблеми.

В този случай домашните животни могат да станат за него верни слушатели, с които юношата може да сподели болезнените неща, които го съпътстват в ежедневието.

Не казвам, че родителите не трябва да търсят контакт, за да се разреди напрежението в децата им, но наличието на куче или коте в дома би помогнало в тази насока.

Съществуването на представител на фауната в трудната юношеска възраст, може да стане обединяващ фактор в семейството.

Ако родител и подрастващият му син или дъщеря имат общо хоби в дома, това ще смекчи напрежението на взаимоотношенията в семейството. Ще послужи като сигнал за свършване на войната между родители и деца.

Всеки от нас се нуждае от Божията сила

imagesКогато вярваме в Исус, ние получаваме Божията сила за ежедневния си живот.

Някой може да каже: „Е, голяма работа“. Но знаете ли , че за повечето хора проблем номер едно в живота не са притесненията,страха, вината или огорченията. Техният проблем е умората.

Чувала съм някой да казва: „През цялото време съм толкова уморен, че не успявам всичко да направя.о. Направо съм болен. От умора чак ми прилошава“.

Причината, поради която сте уморени през цялото време е, че нямате достатъчно на енергия. Тогава защото не включите Божията сила? Вие се опитвате да живеете живота си, опирайки се само на собствените си сили и възможности.

Може ли да се изпълни вашата цел в живота, без да бъде включена Божията сила? Прахосмукачката няма няма да работи, ако тя не е включена към източник енергия.

В Исая 40:29 се казва : „Той дава сила на ослабналите и умножава мощта на немощните„.

Нужна ви е Божията сила и то много повече, отколкото можете да си представяте. Павел изразява това по следния начин: За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“.

Това не е положителна умствена нагласа. Нито помощ, която можете да получите чрез психология.  Това е Божията сила.

Тя ти дава сила да се справиш със самота, със стреса, с напрежението, с вина, със страха, със скуката, с горчивината, с отхвърлянето, с финансовите си неразбории, с здравните си кризи, със затрудненията си.

Откъде идва тази сила? Тя идва от Бога, когато повярваме в Исус Христос.

Дълъг път те очаква

indexКак Бог постъпва със Своя изтощен служител?

Снабдява го с добра храна и сън.

Илия направи много, но физическите му сили не могли да понесат напрежението и той изпаднал в депресия, а е трябвало да се погрижи за физическите си нужди.

Има силни мъже и жени, които се оказват в положението на Илия.

Под хвойновото дърво, за тях е окуражаващо да чуят добра дума от Учителя:

„Дълъг е пътя пред теб и Аз искам да те подкрепя“.

Не бива да смесваме физическата умора с духовната немощ.

Среща

imagesБизнесът на Стамат бе едно безкрайно напрежения. Той не вършеше нищо незаконно, но нарушаваше редица правила и норми от бизнес етиката. Да не говорим, че част от работниците при него бяха незаконно пребиваващи в страната.

Той имаше големи планове и мечти, но не обръщаше внимание на дребните неща. Целта му бе да подписва колкото се може повече договори и с възможно повече клиенти.

Обещаваше срокове, които нямаше намерение да спазва. Вписваше в офертите материали, които изобщо не използваше. Гарантираше качество, което не се стремеше да постигне.

За Стамат беше важно да хване поръчката, а после правеше нещо малко видимо на обекта, за да успокои клиента, че работата върви.

С оплакванията, закъсненията и гнева на клиентите, той се справяше лесно, като хвърляше вината на някой друг и отново даваше обещания, който нямаше намерение да изпълни.

Работата все пак вървеше. На клиентите и бе писнало от оправданията и обещанията му и гледаха час по-скоро да се освободят от Стамат.

Като работодател, той плащаше по-малко на работниците, като обясняваше, че е недоволен от работата им.

Днес трябваше да е привършил прокарването на тръби за напоителна система. Както винаги пак закъсняваше със сроковете, за това подвикна на един от работниците:

– Не си губете времето да ги закопавате надълбоко, само ги покрийте отгоре с пясък и пръст. Дали са закопани на петдесет или на двадесет сантиметра няма значение – и махна с ръка.

– Господине, – чу зад гърба си Стамат, – ако не се закопаят тръбите по-надълбоко след месец, вятърът ще отвее пясъкът и пръстта и те ще се оголят.

– След един месец няма да сме тук, – засмя се самодоволно Стамат.

– А вашата репутация? – продължи да настоява стоящият зад него.

Вбесен Стамат се обърна:

– Кой си ти, че да ми ….

Но изведнъж гласът му секна. Срещу него стоеше съвсем непознат човек, в чийто очи се отразяваше небето.

Стамат се окопити и изръмжа недоволно:

– Ти пък откъде се взе? За мен ли работиш?

– През целия ти живот, – усмихна се човекът.

Стамат беше готов да го наругае и да го изпрати да работи с другите, но не можеше. Гласът му бе застинал в гърлото. Усещаше се безсилен, не можеше дори да помръдне.

Някаква топлина изпълни тялото му. Спомени, в които не бе постъпвал  по най-добрия начин минаха като на лента през главата му.

Камъкът, който изпълваше гърдите му се разтопи, а от очите  му закапаха сълзи…..