При стайна температура оловото е сребрист бял метал, но ако температурата се понижи до 13,2 ° C и по-надолу, започва прехода му към друго състояние, така нареченото сиво олово, което се превръща в прах.

Контактът на сивото и бялото олово ускорява процесът на прекрастилизация на последното. Този процес е наречен „оловна чума“.

Тя е станала причина за гибелта на експедицията на Скот, когато е пътувал към Южния полюс, защото съхраняващото се гориво в запечатани оловни кутии изтекло, поради разпадането на кутиите на прах.

Съществува мнение, че тази „оловна чума“ е помогнала за поражението на Наполеон в Русия, тъй като при силният студ се разпадали оловните копчета на униформите на войниците.

Архитектите не престават да ни изненадват  с нестандартните си проекти за къщи. За пореден път те ни предлагат да се откажем от „кутийката“ и подражавайки на естествените укрития да се заселим в дом охлюв, „натъпкан“ с технологии за пестене на енергия.

Румънското дизайнерско студио Razvan Barsan + Partner е представило идея за дом с нестандартно планиране, наречено Marine mollusk-inspired Circle House. Вътре жилището е усукано по спирали и напомня формата на морско мекотело.

За основни строителни материали били използвани бетон, метал, гипс и стъкло. Закръглената форма на къщата има не само естетическа, но и практическа цел. Слънчевите лъчи проникват вътре през целия ден.

В къщата е приложена „зелена“ технология. Система за събиране на дъждовна вода ще се използва за поливане на тревните площи, слънчеви клетки ще спомагат хората да не зависят от градската електрическа мрежа, а отразяващи панели ще намали нуждата от климатик.

При разработването на жилищни проекти, архитекти често използват, формата на охлюв. Швейцарската агенция Camenzind Evolution също използва такива решения при създаване на домове, състоящи се от пръстени с различни диаметри.

Южнокорейският художник-скулптор Сен Хун Кан  е създал интересни скулптори на животни от метал, придавайки им динамична форма, демонстрираща силата на вятъра.

Въпреки, че самите фигури са статични, всяка част от скулптурата изглежда сякаш оживяват в момента, в който линиите се превръща в мускули и се движат хаотично, като вятър.

Създаване на всеки отделен проект от южнокорейския скулптор отнема значително време, тъй като „животните“ са изградени от голям брой ленти.

Всяка лента изисква надеждно заваряване, а също така и промяна на дебелината или дължината ѝ.

Скулпторите съдържат толкова много динамизъм, че напълно елиминират техния физически застой.

Радой чуваше шума от долните етажи на къщата, но това като, че бе някоя друга къща в някоя друга страна. Стържещ звук се разнасяше от местенето на тежки сандъци по каменен под. Долавяше разговори на простонароден латински.

Може би това е Утопия. В самия център на това място, се намира град на име Амауротум – градът на мечтите.

Уморен от усилията да разбере тайните на света Радо се отпусна на леглото.

Долови някакво движение до себе си и извърна глава, за да види кой е. Беше Михо, момчето, което му помагаше в последно време.

– Спомням си, – прозвуча дрезгаво гласът на Радо, – Кале, алхимиците, машината за развиване на паметта.

– Джако прави такава за нашия владетел, за да стане най-мъдрия в света, – каза бързо Михо, – но той едва ли ще се научи да я ползва.

– Това са фантазии, – каза Радо, а температурата му се покачваше.

– Не, истина е, – възкликна Михо. – Има един човек в големия град, който е създал жива душа. Цялата от вътре е покрита с малки рафтове. На тях можеш да намериш определени свитъци, изписани откъси, които изпълняват ролята на ключове.  С тях отварят кутия с ключ, в която има друг ключ, който отваря друга кутия с ключ и т.н. Тези ключове не са направени от метал, нито кутиите от дърво.

– Какви са тия щуротии, които ми разправяш, Михо?

– Това съвсем не са щуротии, – възмутено реагира Михо. – Те са изградени от човешки дух и ще остане, когато всички други книги бъдат изгорени. Ще ни дават възможност да помним не само миналото, но ще знаем и бъдещето. Ще виждаме формите и обичаите, които един ден ще се видят на нашата земя.

– Това ми звучи доста налудничаво, – каза Радо. – Аз искам машината за паметта на Даниел.

– Казват, че побягнал от страната и оставил недовършена машината, – каза Михо.

– Знаеш ли, чух за него, че не говорел и не се хранел, потресен от възможностите на сглобеното от него устройство.

– Други разказваха, – започна плахо Михо, – че от машината излезли демони и го подгонили. Той побягнал и оставил всичко, и книгите, и дрехите си, нищо не взел със себе си.

– Дали не са останали някакви чертежи от изобретението му, – с надежда каза Радо.

– Има ли смисъл, – засмя се Михо. – Така и така нищо няма да разберем от драсканиците му. Какво точно е представлявало това негово изобретение, едва ли някой ще разбере някога.

– Печатна преса, която сама пише книги и ги отпечатва. Мозък, който функционира отделен от тялото…. Това ми се иска да видя …. Как е постигнал това? – въздъхна дълбоко Радо.

Двамата замълчаха. На Радо не му оставаше много.

„Може би тази нощ ще си отиде“ – помисли си Михо и очите му се насълзиха.

Навън се стъмваше. Денят избледняваше и отстъпваше място на нощта. Вятърът накланяше дърветата, а дребни капчици оросяваха листата. Природата е готвеше да заплаче.

Изследователи от Красноярския Института по биофизика експериментално са доказали способността на гъбите да натрупват в себе си тежки метали.

Те отгледали гъбата кладница във вода съдържаща радиоактивни америций-241. След половин месец голяма част от разтворения метал преминал в гъбата и се свързал с клетъчните стени.

Въпреки че резултатите от експеримента показват, че кладниците наистина добре чистят водата от америций, в реалния живот, никой няма да почиства течни радиоактивни отпадъци с гъби.

Америций-241 е сребърен метал, силно токсичен. Той има периодът на полуразпад превишаващ 400 години. В по-малки количества се използва при производството на датчици димни датчици. Америций-241 се образува от разпада на плутоний-241.